Представете си канал, който прави по 50–70 хиляди гледания на видео. Едно видео изведнъж събира пет милиона. За повечето хора това е най-добрият ден в историята на канала. За Петър Кузмов това е началото на проблем, който ще продължи месеци.
Кузмов работи със съдържание и YouTube канали повече от десетилетие. Управлявал е стотици канали в една от най-големите световни мрежи за разпространение на съдържание, а днес развива български канали с над 100 000 абоната всеки. В шестия епизод на Hills of Business той обяснява на Димитър Димитров как се прави бизнес от съдържание. И защо бързият успех, във видеото и извън него, най-често е капан.
Решението за пари се взема преди първото видео
Димитров пита колко е важно да мислиш за монетизацията от самото начало. Отговорът на Кузмов не оставя място за „после ще видим“:
„Ако искаш да вадиш пари от този канал, би трябвало да започнеш много отначало. В самото начало. Ако не знаеш колко пари искаш да ти вади, как ще ги вадиш и така нататък, преди да започнеш да го правиш, няма да го направи. Няма как да стане.“
Уточнението му е важно: ако качваш съдържание заради самото съдържание и нищо друго не те вълнува, няма нужда да мислиш за пари никога. Но в момента, в който кажеш „правя този канал, за да печеля от него“, той става бизнес и трябва да бъде проектиран като такъв, с цел, модел и аудитория, която може да го издържа.
Четирите източника извън рекламите
Партньорската програма на YouTube е най-известният, но не единственият начин. Кузмов изброява и останалите: продажба на стоки, свързани с канала, продуктово позициониране във видеата и финансиране от самите зрители чрез абонаменти. Последното има и външни платформи, и вградена версия в самия YouTube с различни нива на подкрепа. Той се чуди защо хората избират външната:
„Явно виждат, че дадена платформа взима по-малък процент като плюс, но може би не отчитат това, че да изкараш хора от една платформа, за да ги заведеш в друга, основната платформа може да не го толерира.“
По-голям процент от по-малко хора срещу по-малък процент от много повече. Това е сметка, която всеки бизнес с абонаменти познава.
Бизнес на чужда територия
Но Кузмов веднага дава и обратния аргумент, защото го смята за също толкова верен:
„Много е трудно да правиш бизнес на чужда територия. Това не е много добре в дългосрочен план. Ако нещо се случи с този канал, ти губиш, освен абонаментите си, достъпа до тия хора. Не може да ги контактнеш, да им кажеш: отворихме нов канал, местим се в друга платформа.“
Това важи за всеки бизнес, чиито клиенти живеят в чужда система: в социална мрежа, в маркетплейс, в платформа за онлайн магазини. Платформата дава достъп до хората, но не ви дава хората. Балансът, казва Кузмов, е да изваждате аудиторията си постепенно в собствени списъци и канали, което „не става от днес за утре“.
Защо вечнозеленото бие вирусното
Каналите на Кузмов публикуват съдържание, което „няма значение дали ще го гледаш сега, след две години, след пет години, след десет“. Изборът е бизнес решение по две причини: такова съдържание носи реклами дълго и темата му не остарява за седмица. Пиковете на интерес се случват няколко пъти годишно и са добре дошли, но:
„Реално погледнато, ние разчитаме на постоянната маса от хора и гледания, които се случват без тея спайкове. Спайковете са много хубави бонуси от наша гледна точка.“
Целта на екипа е да вдига средната стойност на гледанията в канала, не да гони максималната. Това звучи скромно, докато не чуете какво прави максималната.
Анатомия на пика
Ето какво според Кузмов се случва, когато канал с 50–70 хиляди гледания направи пет или десет милиона на едно видео. Толкова голяма разлика означава, че не вашата аудитория е гледала повече, а е дошла друга, много по-голяма аудитория, привлечена от една конкретна тема. Тази тема най-често не съответства на останалите във вашия канал, иначе и те щяха да правят по толкова.
„Следващото видео, което качиш, ако не е на тематиката, която хората са харесали, то не просто не върви, то ще пропадне. Тези хора ще бъдат уведомени, ще видят видеото, то няма да е като предишното, и ще получиш същите сигнали с обратен знак. Съответно това видео и следващите след него пропадат.“
Димитров пита дали това важи дори ако следващото видео е добро. Отговорът е да. Качеството не е проблемът. Проблемът е, че сте достигнали аудитория, която никога не сте търсили, и сега всичко се мери спрямо нея. „Въпросът е как ще я задържиш оттам нататък. Тогава това е проблемът.“
Същият капан в бизнеса
Най-ценната част от разговора е, когато Димитров задава въпроса, който задава на всеки гост: кой е най-големият проблем на бизнеса в България? Кузмов отказва да говори на макро ниво и отговаря за това, което вижда при хората, с които работи:
„Това, което виждам, че хората ги притеснява и се лутат в момента, е прекалено големият избор. Не знаеш какъв е проблемът на свободата при повечето хора: че не знаят какво правят с нея.“
Парите, границите, информацията, всички стари пречки са отпаднали, казва той. Остава една:
„Ако не знаеш защо правиш нещо и за кого го правиш, оттам нататък нищо няма да ти е ясно. И това мисля, че е основен проблем на бизнеса, че това е поставено много назад в момента и се търсят тарикатлъци, които в дългосрочен план не работят.“
И тук се връща към пика. Бизнесът, който гони бърз подем, го прави веднъж и после или не може да го повтори, или го повтаря „с друга глупост“. Димитров предлага обобщение: липса на дългосрочна стратегия. Кузмов го съкращава: „Няма визия, няма стратегия.“
Кога каналът става „голям“
За мащаба Кузмов дава ориентир, който изненадва. Канали със 100 до 500 хиляди абоната за платформите са малки. Големите започват от 5–10 милиона, и там правилата се сменят: подписват се други договори, трябват адвокати, появяват се възможности съдържанието да се лицензира другаде. За по-малките създатели той не вижда „подводни камъни“ в партньорските програми, поне до момента. Истинският риск за малкия канал не е в договора, а в липсата на цел.
Доверие или финанси
Въпросът от предишния гост е кое е по-важно за него, доверието или финансите. Кузмов отговаря с уговорка, че зависи от етапа, на който е човек, и после без уговорка:
„На този етап за мен е по-важно доверието. Защото без доверие трудно се гради всичко останало.“
Това е и връзката между всички теми в разговора. Вечнозеленото съдържание е доверие, което се трупа бавно. Вирусният пик е внимание, което не е доверие. А бизнес без визия е опит да заменим второто с първото.
Целият разговор с Петър Кузмов, включително за митовете около абонатите, алгоритъма и авторските права, е в шестия епизод на Hills of Business.




