Влизате в магазин с приятел, който си търси сако. Вие сте там за компания. Продавачът обаче не знае това и след десет секунди вече ви предлага цвят, който „ще ви отива“. Знаете, че няма да купите нищо. Тялото ви го казва. Той не го чува. След две минути излизате и най-вероятно никога не се връщате.
Димитър Петров, търговец с над двайсет години в директните продажби, разказва тази сцена в седмия епизод на Hills of Business, за да обясни най-големия според него мит в професията: че всеки е клиент. Разговорът му с Димитър Димитров е второто му гостуване в подкаста и този път е за навиците, червените флагове и типовете клиенти. Тук събираме частта, която всеки, който продава, може да приложи още утре.
Митът, който продават курсовете по продажби
Димитров пита кой е най-големият мит за продажбите, който пречи на всички. Петров не се колебае:
„Че всеки ни е клиент. Много треньори по продажби и книги пишат, че ако научим продукта си добре и сме в добра кондиция, можем да продадем всичко на всеки. Което не е вярно. Няма как да продадеш нещо на някой, който няма нужда от него. Колкото и да си добър, няма как да стане.“
Изводът звучи очевидно, но последствията му не са. Ако не всеки е клиент, първата задача на търговеца не е да презентира, а да разбере с кого говори. Петров разделя хората срещу себе си на три типа и за всеки има различен подход.
Мечтаният клиент
Първият тип е най-лесният. Това са хората с осъзната нужда:
„Те идват в магазина, физически или онлайн, и казват: имам този, този и този проблем, решете ми го с вашия продукт. Тука няма какво да се говори. Презентираме продукта и затваряме сделката.“
Грешката при тях е да се усложнява. Човекът вече е решил. Всяка допълнителна минута убеждаване само отваря врата за съмнение.
Мислещият клиент
Вторият тип има нужда, но тя не го боли достатъчно. Петров дава пример с автомобила: колата още се движи, знам, че трябва да я сменя, но дай да видим още колко ще изкара. Тук започва истинската работа на търговеца:
„Тука вече ние трябва с качествени въпроси да обясним на човека какво би му коствало, ако продължи да използва този продукт в дългосрочен план. Да минем през финансово изчисление, какви разходи ще има, емоционални и житейски, и да му дадем решение с нашия продукт.“
Обърнете внимание на реда: първо сметката на клиента, после продуктът. Ремонтите, поддръжката, стресът, загубеното време. Когато човекът сам види цифрата на отлагането, новата кола спира да е разход и става решение.
Губещите време
Третият тип е този, който изяжда дните на начинаещите търговци. Хора, които никога няма да купят, но не искат да го кажат:
„За да не кажат „нямам нужда от продукта“, те задават безброй въпроси за характеристиките. Тези характеристики създават в съзнанието на търговеца: о, той има интерес, дай да му отговоря. Отговаряме, отговаряме, но това става едно говорене безкрай.“
Инструментът на Петров за тези случаи е един директен въпрос, зададен в правилния момент. След като е отговорил на няколко въпроса, той пита какъв е бюджетът на човека за този продукт или услуга. Ако няма конкретна сума, разговорът е приключил. Но начинът, по който приключва, е най-важната част от епизода.
Как се казва „не“ на клиент
Повечето търговци, когато усетят, че сделка няма да има, или натискат още, или се ядосват. Петров прави нещо трето:
„Окей, разбирам ви, благодаря ви за проявения интерес. Доколкото виждам, в момента нямате нужда от моя продукт или услуга. Ето ви моята визитка. Когато се наложи, може да ме потърсите.“
И после идва изречението, което според него кара бизнеса „да експлодира във времето“:
„Ако се сещате хора, които имат реална нужда от това, което предлагам, ще съм ви благодарен да ми кажете поне две имена.“
Логиката е проста. Човекът, който не е бил натискан, запомня търговеца като приятно изживяване. Когато след година му потрябва продуктът, знае на кого да звънне. А в момента той с радост дава контакти, защото му е олекнало, че не трябва да казва „не“. Петров уточнява, че числото в молбата има значение: ако попиташ „имате ли познати“, ще чуеш „нямам“; ако поискаш две или три имена, ще получиш поне едно.
„Мога ли да се обадя от твое име?“
Препоръките Петров иска още на първата среща, независимо дали е имало сделка. При сключена сделка моментът е веднага след стиснатите ръце: „Благодаря за доверието. За мен е много важно да достигна до максимално много хора. Има ли хора, на които мога да бъда от полза?“ После идва детайлът, който според него променя целия следващ разговор:
„Питам: мога ли да се обадя от твое име? Защото когато човекът ми позволи, това няма да е студено обаждане. Ще е топло. Този детайл променя разговора със следващия човек.“
Ако човекът не иска името му да се споменава, Петров не го споменава. Но дори тогава обаждането не е студено, защото вече се знае, че отсреща има нужда.
Съветът, който не би дал
Димитров пита кой е съветът, който Петров никога не би дал на човек, започващ в продажбите. Отговорът е, че никога не би му казал, че ще е лесно:
„Ако някой си мисли, че като започнеш да продаваш, на момента ще изкарваш големи комисионни и ще станеш финансово независим, въобще не е така. Това е много трудна професия. Всеки продава ежедневно, но едни го правят неосъзнато, други професионално. И тези, които го правят осъзнато, в края на месеца имат повече.“
Трите типа клиенти са точно това: начин да продаваш осъзнато. Да знаеш в първите минути кой седи срещу теб, да не губиш време там, където няма сделка, и да си тръгваш от всяка среща с поне едно име повече.
Целият разговор с Димитър Петров, включително за навиците, инвестициите и червените флагове при нов партньор, е в седмия епизод на Hills of Business.




