ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР :

+359 888 940 900

ИМЕЙЛ АДРЕС:

hillsofbusiness@gmail.com

Средата прави специалиста, а инатът — бизнеса

Теодор Георгиев започва петия епизод на Hills of Business не с бизнес, а със стихотворение. Казва се „Аз мога“ и последният му стих е: „Човекът, който печели играта, е тоз, който мисли: аз мога.“ Звучи като мотивационен плакат, докато не чуете останалата част от разговора. Защото Георгиев, инженер по автоматизация, който работи за големи автомобилни концерни и разработва системи за управление на роботи, после разказва история, в която „аз мога“ води до фалит. И въпреки това не съжалява.

Разговорът с Димитър Димитров е за роботиката в България, но между редовете е за две неща, които интересуват всеки предприемач и всеки родител: откъде идват специалистите и кога си струва да заложиш на идея, за която още никой не плаща.

Разпределението след трети клас

Георгиев не е избрал математиката. Тя е избрана за него:

„След трети клас мене тука в Пловдив ме насочват към математическо направление, даже и без да го знам. Просто след трети клас те разпределят в каква паралелка да ходиш. И се оказа след това, че в тези паралелки са ни подготвяли доста математически.“

Оттам пътят е „съвсем естествен“: математическата гимназия, където има цял корпус по роботика. Децата програмират малки роботчета и играят шах с тях. Това, което днес бихме нарекли изкуствен интелект, тогава е просто кръжок. Георгиев отдава голяма част от това на Кирчо Атанасов, дългогодишен директор на гимназията, под чието ръководство учениците „излизаха информирани и готови да се развиват в чужбина или в държавата“.

Изводът, който Георгиев прави по-късно в разговора, е, че не талантът е направил специалиста, а средата, в която талантът е попаднал.

Снимката с три Нобелови награди

Когато Димитров го пита какво да учат днешните деца, Георгиев разказва за една снимка: Мария Кюри с двете си дъщери.

„Абсолютно нормална снимка, майка с две дъщери, обаче на тая снимка са три Нобелови награди. Двете са на майката, в две различни науки. След това дъщеря ѝ също взима Нобелова награда, за откриването на изкуствената радиоактивност. А другата дъщеря става музикантка, композиторка, писателка. И докосва хората по един друг начин.“

Едната дъщеря е израснала в лабораторията и е свикнала да вижда как възникват въпроси, как се описват и как се изследват. Георгиев вади от това извода си за възпитанието:

„Средата, в която са сложени тези бебета или тези малки хора, става след това определяща за техния живот.“

Затова и отговорът му на въпроса „какво да учат“ не е „роботика“. Децата още в пубертета имат влечения, някои хуманитарни, някои креативни, някои математически. „С която и сфера да се занимават, каквото и да решат, да го правят. Минус няма.“ Работата на възрастните не е да изберат вместо тях, а да осигурят средата, в която влечението става умение.

„Някой искаше ли го?“

Втората история в разговора е за бизнеса на самия Георгиев. Фирмата му разработва системи за управление на роботи. Когато говори с инвеститори, чува един и същ въпрос:

„Те такива питат: Добре, това някой искаше ли го, да го разработвате? Ми, не. Тогава, вика, за какво го разработвате? То така не се прави.“

Инвеститорът има право. Правилото е първо да намериш клиент, после да строиш продукт. Георгиев го знае и въпреки това е направил обратното:

„Ние имахме свободни пари и видяхме, че в тоя случай, ако не го разработим, за нас няма смисъл нещо друго да правим. Просто това беше единственото логическо нещо, което можехме да свършим.“

Фалит, после търсене

Краят на историята не е щастлив, поне не веднага:

„След това не можахме да го продадем. Фалит. Обаче изведнъж сега в момента вече го искат хора. И така просто, ъпс енд даунс.“

Тук разговорът става интересен за всеки, който е залагал на идея преди пазара. Димитров формулира разликата така: в България има дух, при който „като се заядеш с някакъв проблем, продължаваш да го бориш, дори да не е ясно дали някога ще го капитализираш“. На Запад, казва той, ако не виждаш как ще го капитализираш, не започваш.

Георгиев не спори. Той вижда същото в българските компании, които въпреки всичко достигат световно ниво: производител на микро- и наносателити, фирма с нов метод за производство на графен, екипи, които изследват приложения на нови горива. Обяснението му е почти шеговито:

„Хората, въпреки цялата ситуация, която се е случила, не спират да мислят и не спират да работят. Може би така малко на мускули. Или на инат. И на двете, може би.“

Кога инатът е предимство

Историята на Георгиев не е съвет да пренебрегвате пазара. Фалитът е реален и той не го крие. Но тя показва нещо, което инвеститорската логика пропуска: технологиите, за които „никой не пита“, понякога стават търсени пет години по-късно, и тогава имат значение само тези, които вече са ги направили.

Разликата между инат и упоритост е в сметката. Георгиев е имал свободни пари и е знаел, че ако не разработи системата, няма какво друго смислено да прави с тях. Това е решение с ясна цена, не сляпа вяра. И въпросът, който той оставя на следващия гост, звучи като обобщение на цялата история: „Кога, ако не сега? И кой, ако не ние?“

AI като спаринг партньор

Има и един практичен момент, който обяснява как Георгиев работи днес. Димитров го пита за изкуствения интелект и отговорът не е за роботи, а за мислене:

„Работата с изкуствен интелект ме прави по-производителен и по-малко се притеснявам за неща. Ако имаш въпроси, които не може да обсъдиш с никой или с малко на брой хора и трябва постоянно да чакаш те да си отделят време, ти имаш възможност да разиграеш страшно много варианти и да тестваш много от нещата.“

За човек, който разработва неща, за които „никой не пита“, това е важно. Най-голямата цена на иноватора е самотата: няма с кого да провери идеята. Инструментът не заменя пазара, но заменя част от чакането.

Какво остава

Две неща свързват историята на Георгиев. Специалистът се прави от средата, не от съвета какво да учи. А бизнесът, който изпреварва пазара, се прави от хора, които са сметнали цената на ината и са решили да я платят. Стихотворението в началото казва същото, само че по-кратко.

Целият разговор с Теодор Георгиев, включително за доклада от 1975 г. и за това защо роботизацията у нас започва точно сега, е в петия епизод на Hills of Business.

Facebook
WhatsApp
LinkedIn
X
Pinterest
ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА
Logo HoB
Hills of business

Общността на Hills Of Business е олицетворение на колаборацията между хората, която прави невъзможното – възможно.

ВИДЕО ОТ СЪБИТИЕ