Две папки на бюрото на починал човек. Дъщеря му ги намира, докато подрежда вещите, и в едната открива доклад от 1975 г. Вътре има анализ на световния пазар на роботи, прогноза за развитието на изкуствения интелект до 2000 г. и план България да стане водеща държава в Европа по роботика. Половин век по-късно документът стига до Теодор Георгиев, инженер, който работи по автоматизация за големи автомобилни концерни и разработва системи за управление на роботи.
В петия епизод на Hills of Business Георгиев разказва на Димитър Димитров какво пише в доклада, какво се е случило с плана и защо според него роботизацията в България започва точно сега. Разговорът е за историята, но изводите са за днешния собственик на цех, който се чуди дали да купи първия си робот.
Какво е робот, с едно изречение
Преди да стигне до доклада, Георгиев дава определение, което сваля темата от фантастиката на земята:
„Роботиката като цяло може да се сведе до описанието на преместване на даден обект от точка А до точка Б, но това с повтаряемост, точност, която не губи възможност за качество на продукцията.“
Това е важно уточнение за всеки, който си представя роботите като хуманоиди. Стругът с цифрово управление е робот. Софтуерът в телефона, по думите на Георгиев, също е робот, само че софтуерен. Въпросът никога не е бил дали да има роботи, а кои монотонни и точни движения си струва да бъдат отделени от човека.
Фабриката с десет работници
Според доклада всичко започва от Япония. През 70-те години японска компания обявява, че строи изцяло роботизирана фабрика, в която ще работят десет души. Георгиев описва ефекта:
„Това е бил най-грандиозният проект дотогава. Всички други се е смятало, спрямо доклада, че ще бъдат на това ниво пет години след като японците са завършили своя проект.“
Анализаторите от онова време имат и число: роботизацията вдига производителността с 400%. За държава, в която производството дава около половината от брутния вътрешен продукт, това не е технологичен въпрос, а икономически. Георгиев отбелязва, че по онова време само две европейски държави са толкова зависими от производството: Германия и България.
Прогнозата за 2000 г.
Докладът цитира и американски анализ, според който до 2000 г. в производството трябва да останат едва 2% от заетите. Георгиев е проверил какво се е случило:
„Объркали са се малко. 2000-та година вече в Щатите, както са били примерно 40%, наистина са 12%. Интересното е, че въпреки тежкото роботизиране на Германия, пак много хора остават в производството. Но явно по други задачи.“
Логиката на плана е описана ясно: тежкият физически труд се отразява на здравето и психиката на хората, затова производителността трябва да расте чрез машини, а освободените хора да отидат в други части на икономиката. Същата логика, с която днес се обосновава всяка автоматизация.
Какво е имало зад плана
Планът не е бил само текст. Георгиев изброява структурата: заводите за металорежещи машини, от които израства „Робот Берое“, завод за микропроцесори като спомагателно звено, институти по кибернетика и комплексна автоматизация, технически университети, запитвания от Англия, Германия и САЩ. И училища. Самият Георгиев е минал през математическата гимназия в Пловдив:
„В Математическата гимназия имахме цял корпус по роботика, в който ни запознаха с роботизирани ръчички и оттам започнахме да програмираме малки роботчета, да играем шах с тях.“
Това, което тогава не са наричали изкуствен интелект, днес би минало за такъв.
Ноу-хауто не изчезна
Димитров задава очаквания въпрос: освен заводите, изгубено ли е и знанието? Отговорът на Георгиев е кратък:
„Аз мисля, че ноу-хауто просто е било продадено, не е изчезнало.“
Сменило е ръцете, не е спряло да съществува. Самият доклад е доказателство: качен е в интернет и свален хиляди пъти от хора в машиностроителни групи. Оценката на Георгиев за авторите му е една от най-кратките в разговора: „Хора с акъл, дето са виждали накъде отиват нещата.“
Двайсет и пет години закъснение
Най-интересната част от разговора е не историята, а настоящето. Димитров пита кой е основният проблем пред роботизацията днес: парите, кадрите или технологията. Георгиев описва как отговорът се е сменил за няколко години:
„Доскоро беше това, че нямаме собствени програми за развой на роботи. Беше много скъпо. Просто западните решения бяха много скъпи и това не можеше да се върже с възвръщаемостта в нашата икономическа среда.“
После цената пада. Китайското машиностроене достига ниво, при което, по думите му, роботите вече струват „три-четири заплати български“. Няколко български фирми достигат същите цени след собствена развойна дейност. И тогава проблемът се мести:
„Вече всъщност всичките проблеми, които имаше от гледна точка на финансиране, вече ги няма. Вече сме на етап, в който ни липсва работната ръка. И в момента предстои свръхроботизиране, бих казал. Докладът пак почва да се сбъдва, обаче с едни 25 години закъснение.“
Нуждите са същите, инструментите са нови
В разговора става дума и за японска фирма, която строи храмове от петнайсет века и все още съществува. Георгиев вади от примера извод, който обяснява защо доклад от 1975 г. все още е полезен:
„Нуждите на хората реално не се променят. Само инструментите се променят.“
Хората имат нужда от дом, храна, работа и общност. Производството е начинът те да бъдат осигурени. Роботът е инструментът, с който производството става по-точно и по-малко изтощително. Планът от 1975 г. е разбирал това. Разликата е, че тогава изпълнението е зависело от институции, а днес зависи от собственика на всеки отделен цех.
Какво да вземете от епизода
Ако имате производство, разговорът дава три ориентира. Първо, цената вече не е аргумент против, а сметката за възвръщаемост се връзва и в България. Второ, най-дефицитният ресурс са хората, а роботът освобождава специалистите от работата, която ги кара да напускат. Трето, не чакайте някой друг да направи плана. Той е написан преди половин век. Остава да бъде изпълнен.
Целият разговор с Теодор Георгиев, включително за състоянието на българските заводи днес и какво да учат децата, е в петия епизод на Hills of Business.




