Епизод 3: Как мислят богатите хора — психология на богатството с Петър Петров

Какво се обсъжда в епизода

Психологът Петър Петров се връща за втори разговор — този път за психологията на богатството. Говорим защо сигурната заплата е най-големият капан, по какво богатият човек се различава от финансово независимия, как средата определя колко печелиш, защо перфекционизмът е липса на действие и защо най-печелившите инвестиции обикновено са най-скучните.

Статии от този епизод

Скоро.

Целият разговор

Димитър Димитров 00:00:01
Здравейте отново. Днеска сме с психолог Петър Петров, с който ще говорим за психологията на богатството и как богатите хора мислят различно от другите хора, как ние може да си променим мислите, мисленето и други практични съвети. Как си днес?

Петър Петров 00:00:19
Чудесно, благодаря. Ти как си?

Димитър Димитров 00:00:21
Страхотно. Тука въобще не е жега с тези лампи. Всичко е наред. Не, Започваме с първия въпрос. А нека да дефинираме какво е богатство от гледна точка на икономическия параметър, защото нали има и друг тип богатства, но според мен психологията и за двете, а нали мисленето и за двете е горе-долу идентично.

Богатството днес е свобода

Петър Петров 00:00:44
Към 2025 година богатството се измерва в това, каква свобода може да има човек, дали може да разполага с времето си и дали финансите, с които разполага, му дават възможността да взима самостоятелни решения. Ако се налага да продаваме времето си срещу пари, за да може през останалите няколко часа от денонощието да съществуваме нормално, не, ние не сме свободни. Едно време е имало плантации, в които му се отглеждал памук и работниците са получавали дом, тоест на покрив, прехрана и на работейки това е било някакъв вид бартер. В момента сме по-зле, защото на те са работили определен сезон, сега работим през цялата година, независимо дали е зима или лято, ние работим непрекъснато. Хубавото е, че има хора, които могат да си позволят техните пасивни доходи да им осигуряват възможността, докато са на едно топло място, парите да продължат да идват, а не да спират. Когато човек полага личен труд, той просто е роб, независимо от наличието на изкуствения интелект и всичко, което в момента уж ни помага.

Димитър Димитров 00:02:04
Да, аз имам един много любим въпрос, който много често ме питат, ние като нали частници. А ти кога работиш?

Петър Петров 00:02:12
Винаги. Това пра 247 на преди години на имах две заведения на дискотека. Това е било до 2007 година. Тогава разбрах, че няма такова понятие като почивен ден. 247 нон-стоп нещо се случва. М това беше причината да се оттегля от този бизнес. Той беше много печелив, престижен, приятен, но просто в 2:00 човек на спи. В 2 аз стоя и чакам дали някой примерно пиян клиент се е сбил с друг пиян клиент на 300 м от заведението ми но вдига шум на улицата. Това, по закон се води социален шум, обаче реално за възрастната дама, която е събудена, това са едни пияни гамени, които са излезли от това заведение и тя е права. А пък аз не исках да се занимавам с пияни гамени.

Димитър Димитров 00:03:09
Да, като цяло аз също през години съм работил в заведения. Има много хубави неща. Но пък имаш много пяни, габени или някакви други супер страдни абсурди дето се случват.

Двамата 00:03:23
Абсолютно. Хм.

Какво отличава богатите хора

Димитър Димитров 00:03:25
Та така. А според теб какво какви са основните характеристики които отличават богатите хора от небогатите хора?

Петър Петров 00:03:36
Постоянство, в упоритост постоянство. Има една много хубава мисъл, че неговият невероятен успех дойде след 300 провала. Той научи 300 начина, по които не става и чак тогава се получи, просто те не се отказват. Той се е събудил примерно на 15 години, е казал: Искам да съм богат. е започналя, това не става, ява не става и това не става и това не става и това не става. И, в един момент, то пък вземе, че стане нещо чисто проба грешка. Да, много по-добре да се учим от примери на, от някaква литература. Не е нужно да изпитаме на всеки негатив, който е възможен примерно, но и това е вариант. Може да, чрез проба, грешка да постигне резултат, но литературата стана толкова компрометирана. Имаше един период, в който имах невероятно много клиенти, които ставаха сутрин и се къпеха в 5:00 студена вода. Пет-шест години по-късно нито един от тях не стана милионер заради това, че се опитваше да се докара минингит в зимата. Те просто ставаха си в 5 часа, къпе се, медитира. Аз ставам в 9:00, имаме консултация с въпросния клиент в 10. Той казва: Аз съм бутен от 5 часа. Аз казвам аз си пия първото кафе вечерта. Той ще е с няколко часа, четири часа повече буден. Кой ще е по-адекватен в 7: вечерта, аз или той? И какво на точно прави през тия часове? Тези рутини не помагат особено.

Богатство или финансова свобода

Димитър Димитров 00:05:10
Да. А тука, нали, идеята беше, дали като почнахме за богатството, как би различил или какви са приликите и разликите между богатството и финансовата свобода и това, което каза, за че днес горе-долу те са едно и също мнози.

Петър Петров 00:05:26
Финансовата свобода не е крещяща на богатството. Един богат човек не е задължително финансово м независим. Той може да има добри доходи. Примерно един програмист, ако взема 12-13 000 лв. заплата, той е богат човек. Ако си купува на скъпи играчки, на хубава кола, на лайфстайла му е добър, той е богат човек. Но финансово стабилният човек, този, който е независим, най-вероятно е инвестирал в пет-шест много скучни на вид на неща, като примерно апартаменти, къщи и неговото финансово състояние се подобрява, докато то този, който си е купил автомобил за 200 000, след две години този автомобил ще струва примерно 120 000, което е драстично намаляване на неговото богатство.

Димитър Димитров 00:06:20
Да, абсолютно. Автомобилите са много популярни тука в България, но е една от най-бързо губещите се стойност инвестиции, защото ти буквално вече забравих, нали, ако купиш нов автомобил и буквално половината му цена изчезва в момента, в който излезеш от автосалона. Особено пък ако е нали луксозен, слязаш скъп.

Петър Петров 00:06:40
То ако не е луксозен, тогава става още по-зле. В смисъл, купувайки си Дачия на цената стремоглаво пада. Когато на човек кара на премиум автомобил, на се задържа, защото това нещо през годините, да кажем, си има фенове и почитатели, ама аз не съм срещнал някой, дето да кажей колко много ми липсва времето, когато излезе Дачия Логан, нали? В смисъл ето 2023 си купих Хамър под влияние на Хорешио. В смисъл, сбъднах детската си мечта на стари години на беше ужасно. В смисъл, най-много ми се радваха хората на бензиностанцията. Това харчаше 35 на 100 бензин. Покарах го и половина. Мина ми, в смисъл осъзнах се, но това е криза така на м при всеки мъж се срещам около 41 година. Забележете колко от вашите познати на 41 години си купуват коли, мъже конкретно. Това са едни, наричат се кризи на идентичността. Настъпват на през седем години на 41. Точно тая засечка малко преди андропаузата.

Как се излиза от „заплата до заплата“

Димитър Димитров 00:07:47
Та как преминават хората, тоест какви биха били правилните си стъпки, ако един човек иска да си смисленето, да стане богат, нали, в смисъл, който означава богат за него, а в момента мисленето му е от заплата на заплата. В смисъл, как правиш тоя транзишън, а тази, тази промяна и къде би трябвало, ако тази промяна и къде би трябвало, ако сега хората, които ни гледат, са от едната страна, как започват да вървят пътя?

Петър Петров 00:08:17
Ако хората, които ни гледат, искат да станат богати, те вече са направили половината стъпка. Много често през годините съм имал клиенти, които ме търсят за консултация. Примерно 2023, после 2024. Една година узряване на тази мисъл, но скоро имах един такъв случай. Един клиент се обади и каза, В момента работя на една позиция, която е добра. Имам добра заплата, да кажем, 4000 лв. Тя е сигурна. Ненавиждам си работата. Работя четири дни от девет до шест. Мразя това, което правя. Колегите не са ми приятни. Работата не ми е приятна. Искам да върша същата работа, но за себе си. Тя пак няма да ми е приятна, обаче вадя 14 000 лв., обаче мога да вадя и нула. Не е сигурно. Да кажем, в най-лошия вариант не е нула, ами примерно 2000 лв. Тоест наполовината. Тази сигурност в главата му решението е взето. Просто той ми звъни, за да има кой да го бутне в пропастта, да направи първата крачка. Има една хубава мисъл, че всеки ритник отзад е инерция за крачка напред, една. Друга клиентка, преди четири години, работеше в деловодство, да кажем, на структура, която е държавна, сигурни пари. Това е най най-големият капан, че ти е сигурно. Нищо сигурно няма. Сигурното е, че имаш 2000 лв. заплата и 300 лв. сметка за ток и ти не разполагаш с пари, с които да отидеш на море. Това е сигурното. Минаха две години, напусна работа, започна малък бизнес и този бизнес работи много по-добре, но тя го започна паралелно, видя, че бизнесът ѝ пречи на работата, по-скоро работата ѝ пречи на бизнеса да расте, че денонощие има само 24 часа, ако иска тя да се наспива, все пак трябва едното да отпадне и отпадна това. Голям страх, но в момента е много по-добре. Като става дума за Дачия, в момента си купиха Дачия Джогър, мисля, че се казва, което е страхотно, в смисъл хубава кола, семеен автомобил, с заплатата от държавната структура, това нямаше как да се случи по никакъв начин.

Димитър Димитров 00:10:35
Да, тука има един, той много интересен в по принцип психологията феномен, че те са го правили даже и с маймунки. Може би си го си попадал на това. А, нали първо ти дават едно грозденце, нали? Пър, първата част на експеримента научават мамуките и какво е валута, и му дават на това едно грозденце, и след това, ако избере копче едно, винаги получава второ грозенце. Тоест в единия случай имаш 100% сигурност, че имаш две грозници. В другия случай може да получиш нито едно, да останеш с едно или три. И повечето случаи с времето реално те винаги избират сигурното, тоест винаги избират да имат две грозденца. Същата история обаче наобратно пред тях са три грозденца, и като натисне първото копче, и взимат едното или взимат две. И в тоя случай мамулките винаги реагират инстинктивно, и всъщност, рискуват. В единия случай са постоянни в градета на богатството, в другия случай са на 100% риск. риск. А задачата е една и съща. Просто е суроматът е друг.

Петър Петров 00:11:41
Тук, ако позволи да се пошегувам, значи маймунките са хазартно податливи същества, на те са на човекоподобни, на и това може би обяснява наличието на толкова много билбордове с хазартни игри. игри. След националната лотария и всякакви Такива неща, но все още има билетчета. Които се трият. Просто рекламата не е толкова напориста, но има още хора, които ги купуват.

Димитър Димитров 00:12:08
Има и са много. И аз съм, нали, като си вл магазина, виждаш някаква жена, която очевидно е тамън е взела пенсия, и тя бам дава 300 лв. за билетчета да търка цял ден. Да. И и оттам нататък не знам какво правим до края на месеца, но факт. И това е много сериозен проблем. Аз не знам дали в смисъл, със сигурност си се сблъскал в твоята практика. Не знам, как се лекува.

Петър Петров 00:12:30
терапевтирам на хазартна зависимост. Това е единственият вид зависимост, който терапевтирам. Откровено си казвам, на ниската успеваемост. Това изключително много ме събаря, защото да знам, че на каквото и да направя, то не зависи, но от мене вероятността за успех е много малка, докато при хазартната зависимост вероятността за успех е доста сериозна. Хм. И тя се, но базира на определени когнитивни процеси. Тоест може да се замести, да и човек да започне да рискува по друг начин, да си на повишава самооценката и себеутвърждаването по друг начин, не на късмет. Като каза примера с маймунката и гроздето, но това е като онзи популярен пример една маймуна си дава $100 и един банан, тя винаги избира банана. М защото е сигурен и и е познат. Другото е неизвестното. Имал съм толкова много клиенти, които искат да инвестират на моята частна специално са недвижими имоти. Не крипто, не злато. Да, добри инструменти са. Могат да се правят изключително много пари, но съм се специализирал в нещо, в което наистина съм добър. Казва, кой квартал е добър? И, примерно, ако говорим за София, ето, то манастирски ливади, там няма на пътища, Младост. Виж, какви са на панелани блоковете. Александър Нески. Е, то там е близко на булевард Христо Ботев. Там е гето. На в смисъл на всяко решение, има хора, които намират проблема. Тези хора не са склонни да направят действие, така че да получат резултат. Докато богатият човек, той не мисли за препани камъните, той мисли за това, какво получава на какво ще даде като добавена стойност на този имот, за да може да реализира печалба. Той решава проблема на този имот. Ето пример на преди години на това, което чувате на със съседите отгоре. Така. Мислиш ли, че са отгоре? Не.

Димитър Димитров 00:14:36
А искаш ли да разбереш кой е?

Петър Петров 00:14:39
Не, няма значение. Нека да си потропа. Виж, ритмично е така.

Димитър Димитров 00:14:43
Аз не знам дали се чува, защото, но няма как да сме сигурни.

Петър Петров 00:14:46
Да, но просто ми се да ви така. Та на пример къща на два етажа, на стара къща, отвратителна, на за събаряне, на първия етаж наследниците, те, естествено, са много през годините. Техният прапрадядо е бил богат, интелигентен човек, построил е тази къща. С течение на годините наследниците не могат да се разберат. На първия етаж наследниците казват: Това е една, а това е хубав имот, обаче искаме да го продадем, да ни построят една нова кооперация, къде да на два апартамента на обезщетение и да живеем тук. На втория етаж казват: Не, това са нашите корени. Ще го оставим на нашите деца, внуци, те ще го ремонтират и всички ще живеем дружно в тая къща от 1902 година, която се разпада и не могат да постигнат консенсус. И, най-накрая, на просто на какво се случи? Собствениците на първия етаж продадоха на инвеститор. И инвеститорът каза: Вижте сега, понеже къщата е стара, инсталацията наистина много стара, кабели, които са изолирани с оплетка, ще го оставят тока включен, и в един момент то ще пламне. Ще пламне моя етаж, първия етаж. Вие, разбира се, имате право да си спасите втория етаж. Няма никакъв проблем, на застрахователните компании при такова нещо категорично отказват риска неоправдан, на да си направи застраховка на в общи линии аз ще запаля първия етаж вие се спасявайте втория, което е абсурдно и това е инструмент как да принудят собствените на втори етаж да се съгласят и те се съгласиха сега моралния на въпрос това честно ли е или не е честно може да се дискутира въпросът е, че ето как първите Те наследници не можаха да влязат в преговори, докато инвеститорът, който явно е врял и кипял в тази област, успя да ги мотивира силно в рамките на няколко седмици.

Димитър Димитров 00:16:40
Да, ще каже, тука има един бездобник в града, ходи, пали складове, разни други неща. Да.

Петър Петров 00:16:49
Строят се кооперации. Лош човек.

Ограничаващите вярвания за парите

Димитър Димитров 00:16:51
Да. А какви са най-честите и ограничаващи вярвания за парите, които смяташ, че повечето хора имат?

Петър Петров 00:16:59
Че богатите хора са зли мошенници, всичко са постигнали с връзки и че те ако нямат някакви приятели познати и по някакъв начин да се облегнат на шуроба женащ, нищо няма да се получи. Преди години на в обща компания се срещнах с едно момче, което през цялото време питаше: Ама ти познаваш ли някой от еди коя си партия? Ти познаваш ли някой на еди какво си? Мога ли да стана общински съветник? Има ли начин да спечеля европроект? В смисъл, той се храни, той вечеря, нормална компания не ме познава и той се опитва да създаде някакви контакти, които са абсурдни, но нищо не включваше работа, всичко включваше връзки.

Харченето и вината

Димитър Димитров 00:17:42
Много често хората се изкушават да си харчат парите. Как постигаме търпения и как си променяме това мислене или какви биха били първите си стъпки?

Петър Петров 00:17:55
Първо, нужно ли е да си го променяме? На има една мисъл, че икономията е майка на мизерията. Ако човек разполага с доход хикс, да кажем 1000 лв., има два варианта: или да го изхарчи и да гладува до края на месеца за някакви неща, дрешки, нещо, което много му се иска, или да го управлява мъдро. Другият вариант е да си го изхарчи за дрешки, да почне да работи още по-усилено, втора работа, трета, пета, колкото е необходимо, и вместо на 1000 лв. да разполага 10 000, и да си харчи щастливо парите. Колкото повече пари има, колкото повече доход генерира, толкова по-голяма свобода ще има да харчи.

Димитър Димитров 00:18:36
А как се справя човек с вината от харченето, което между прочим, когато нали разискахме въпросите, беше много странно за мен, защото аз това ми се е случвало, но очевидно има хора, които аз съм изключително гаден клиент. Да, мен нищо не може да ми продадеш. Аз съм от оня процент, който, ако на, ако няма практично значение за мен, много трудно ще станат нещата.

Петър Петров 00:19:00
Аа така. Вина, по принцип, да се изпита, някой трябва да ни я вмени. Някой трябва да ни каже, че това е лошо нещо. Само по себе си действието не е лошо.

Димитър Димитров 00:19:10
Еми не, примерно точно това, което казваш. Дошла е заплатата, изпукал си половината пари за парцали, нали? Ти осъзнаваш, че това не е било най-разумното поведение. Сега имаш вина.

Петър Петров 00:19:19
До не, сега нямаш пари. Имаш допамин от това, че на си имаш парцали. Виж колко много торбички ми даваха. Лъскави, хубави. Виж, тука пише еди какво си на тая торбичка. Ще ходя с нея по магазините. Тя е хартиена, ама аз хоп-хоп се показвам, бил съм в еди кое м коя си верига. Това ще му носи удоволствие на човек. М, вината идва, когато на това е жена и се прибере и мъжат и каже: Пак изхарчи всички пари за глупости, или на това е тийнейджър, прибира се и майката казва Не те е срам. Ние тука на гладуваме на докато живееш под моя покрив. По Принцип на вината е нещо, което е много субективно. Ако човек си изкарва парите сам и е готов да си отгладува тази покупка, чудесно. Имах една клиентка, която обръщаше всичко в сирене. В смисъл на така започнаха нашите консултации. Примерно направи 200 лв. Това са 20 кг сирене, но след което, но това са еди колко си пари. Аз, вместо да си купя 10 кг сирене, ще платя на еди кой си да ми боядиса хола и всичко беше в сирене. Когато става дума за пари, това е приемливо. Обаче, като стане дума за сирене, ти си представяш 10 кг сирене на тая маса, целият хладилник пълен със сирене. Как да да ги ядеш тия пари? Един месец сирене. Как ще да Млечните продукти са полезни принципно, но тоест, ако стои въпросът дали да дам едни пари, те са просто цифра. Това е статистика. 300 човека загинаха при самолетна катастрофа. Окей. И Иван продължава да вечеря, докато ако става дума за някой човек, който е популярен, примерно, познато лице, се върти в, сега да не цитирам имена, се върти в медиите какво се е случило с месеци. Та, докато са 300 лв., те са просто цифра. Докато, ако са 30 кг сирене, това си е вече може да си ги кръстиш всяка една бучка сирене, може да ѝ дадеш име, си го отглеждаш, то да зрее в хладилника. Така че на ако поставяш нещата дали да си купя парцалки от мола, или да инвестирам в нещо, което да ми носи доходи след две години, най-вероятно човек ще се замисли много сериозно. Тука една нана комична историйка клиентка и казвам как да да си управлява финансите, защото на тя има много хубава заплата на по онова време 2017 гдина, нещо от порядъка на 4-5 000 лв. е страхотна заплата за България. Да. Даде, обаче не става 20, тя няма пари. Живее в собствен апартамент на в смисъл, майка и баща ѝ са го осигурили. Да, младо момиче. И казвам така. Взимаш, пише си на разходи, приходи, но отделяш на бюджети. Това е за храна, това е за на режийни сметки, ток, вода и така нататък. и взимаш една касичка, чашка, слагаш монети, оставяш касовата бележка, взимаш си банкнотата, взимаш си стотинките до стотинка буквално. И тя отиде в мола и си купи касичка за 14 лв. с предпоследните ѝ пари. Беше се върнала с 3-4 лв. вкъщи. Не можа да вземе една купичка или чаша, и там да сложи стотинките. Не, тя си купи някаква касичка, която е била във формата на еди какво си животинче, и вътре си постави. Ето това е безсмислен разход. А,

Димитър Димитров 00:22:42
да, това е винаги е интересно, защото има хора, които ние нали като по принцип като народ сме, тъй като сме преминали през различни а периоди, нека така да ги наречем, и са ни освобождавали от нашето богатство няколко пъти а сме добили способността да бъдем изключително иновативни и много често се е случвало, нали, имали Тел и Тиксел всичко, всички проблеми могат да решение Да да. И тъй наречените временни ремонти обикновено са траят 10-15 години, защото е толкова добре на временния ремонт. Ам а как примерно в смисъл има много хора, които са с кредити, тоест те вече са влезли в тая спирала Какъв би бил? Да, да речем, че средният човек има примерно 3-4 000 лв. кредит и заплатата му е две и нещо, да речем. Нали? Не.

Петър Петров 00:23:35
То е неоправдано да имат на при 2000 заплата, да има 3000 кредит. Е абсурдно просто. А престъпление в смисъл да направи всичко възможно да да върне въпросния кредит, да събере по 50 лв. от всичките си приятели, си върне кредити и после да започне да връща безлихвено кредитите, заемите на приятелите си. 3000 лв. е принебрежима малка сума Предвид на заплата месечно от 2000 лв. Какво си е купил?

Димитър Димитров 00:24:00
iPhone Най-вероятно дато си, или имаха един приятел, той Тегли заем, защото ще ходи в Щатитех Нали, само че посолството не му дадоха виза И той ни върна заема И изхарчи. Да. И сега вече беше в проблем, нали, защото беше да знам 8 или 9 000.

Петър Петров 00:24:19
Да би мирно стоял, не би чудовидял. Ето, Ако го питаш

Димитър Димитров 00:24:23
за какво ги е изхарчал, Няма конкретен отговор. Да, точно така.

Петър Петров 00:24:27
Банките в България започнаха да звънят с оферти. Това беше още преди две-три години. Вие, като наш лоялен клиент, получавате възможността да се възползват от преференциал кредит потребителски 10-15 000 лв. И доста клиенти взеха. Повечето от тях отидоха на море. Върнаха се след 10 дни. Сериозни, м, сериозна част от тоя кредит го няма. Купиха си някакви неща, които тотално не им трябваха. на след което на всеки месец по 200 лв. върви за тоя кредит с години. Да. Неоправдано по абсолютно всички възможни начини.

Средата определя доходите

Димитър Димитров 00:25:02
Как смяташ и колко смяташ, че в средата влияе на това, как си харчиш парите?

Петър Петров 00:25:09
Това е най-важното. С какъвто се събереш, такъв ставаш. Ако общуваш с бедни хора, слушаш как държавата е виновна, как хората са гадни, как всичко се получава с връзки, как не може да да се оправиш, как държавата няма да ти помогне, а тя всъщност държавата не е нужда да ти помага. Ти, ако не искаш да си помогнеш, няма кой да ти помогне. Ако общуваш с по-заможни хора на те обсъждат конструктивни идеи. Това ще направим, трето, ще направим, пето, шесто. си казвашето Иван може да направи това, ми аз мога да го направя, той е некомпетентен и аз съм некомпетентен, и да, окей и аз ще пробвам в един момент започваш да придобиваш увереност, ако започнеш да общуваш с много богати хора виждаш как те мислят мащабно, наедро за един човек, който не може да си покрие сметките на за ток и вода на края на месеца, това е проблем, когато този човек попадне в среда от много заможни хора Те не обсъждат сметките за ток. За тях е това е толкова назад. Те мислят с десетки хиляди на нагоре. И в един момент, м той си казва: Окей, как се случва това, че за него 2000 лв. не са проблем, а за мен това е проблем. Лека-полека започва да копира модела на поведение, начина на инвестиции. Има много познати, които карат среден клас автомобили, а са изключително заможни хора, имат много активи и обикновени автомобили. В следващия момент има хора, които си живеят изключително много над стандарта. Човек в градския транспорт с iPhone последен модел. Това е оксиморон. Как се случва това нещо? Той няма стандарта за това нещо. Един познат скоро си купи чисто нов автомобил за 160 000 лв. На един автомобил би следвало да да е между 5 и 7% от нетната ти стойност. Всичките ти притежания 5 до 7%. Това е човек, който работи на заплата.

Димитър Димитров 00:27:19
В Германия има друг лав за колите, че трябва да купиш колата, която имаш три пъти парите за нея нали? Да, за пак от точно тая гледна точка, за да може, защото ако утре се запалиш, оче това става, така не си на нула, не си в дълг реално, нали, може да купиш, същия ден може да отидеш да си харесаш същата.

Петър Петров 00:27:42
Ако говорим за спестявания, депозит в банка е най-лошото възможно решение за управление на пари по принцип. Да, да.

Димитър Димитров 00:27:50
Това, макар че знаеш преди години сега не знам как е, ама преди години имахме такива, работих там за една компания, имахме инвестиционни продукти нали така се нарича. Та, инвестиционният продукт беше евентуално може и да вземеш 8%, което е също е много добре, знаеш ли? И говоря си с един индиец, той вкарваше някакви килими или не беше ясно какво правеше. И, аз му викам, нали това не е сигурно като депозита, но е, нали по-високо рискове на 8 до 9%. И той седи и ме гледа, гледа. Вика, знаеш ли колко е депозитът в Индия? Аз викам колко е той? Вика, 17%.

Петър Петров 00:28:29
Супер. Едно време имаше, нали, такива на банки в България, агробизнес банк, тя фалира от днес за днес. Да. На КТБ пак даваха много хубави проценти.

Димитър Димитров 00:28:41
Да, да, и аз така съм чувал. Да, не знам. Там са огромна икономика. Може и да да имат просто огромна инфлация или изкуствено да го поддържа това. Но 17%, като ми каквото и да ми кажеш, това според мен е супер рискова. Пък той твърди, че то е, то е рисково.

Петър Петров 00:28:57
В смисъл от призмата на един индиец може би не е рисково, но но в смисъл, като погледнем какъв е градският им транспорт, той те се возят по тоя начин и смятат, че не е рисково. Така че, викаш Прага, разни хора да разни идеали.

Димитър Димитров 00:29:14
Прага им за такова за риск е различен.

Петър Петров 00:29:17
Абсолютно. Екзотични преживявания се прежи причиняват хората. Да.

Нагласа или стратегия

Димитър Димитров 00:29:22
Ти донякъде отговори на тоя въпрос. Ама според теб нагласата или стратегията към забогатяването? Нагласата.

Петър Петров 00:29:28
Категорично е нагласата. Само нагласата. Човек може да е изключително некомпетентен, но може да го научи. Ако човек има нагласата, че животът е гаден, че той е прецакан. Така ще бъде. Така ще бъде, защото Но той няма амбицията да направи нещо. Той на всяко решение ще намери проблема. Наистина, м има много познати и много клиенти, но в двете крайности. Едните успяват, въпреки че на а не защото има на много неща, които са предпоставка да не успее. Да, но той търси решение на всяко едно отно от тези на препани камъчета, докато другият примерно си казва: Ето, добре, мога да започна да снимам подкаст. Толкова хора снимат подкаст, за какво да го правя? И не го снима. Или пък на мога да инвестирам. Ама ето на статистиката казва, че на 35% от жилищата в София стоят празни. Окей, обаче тези хора са ги купили и жилищата да им стоят празни. На теб банката в момента ти отпуска кредит. Между другото, всеки, който вземе кредит до Нова година наистина ще спечели, защото ще вземе кредит при тези условия. Пазарът на кредит на имоти, независимо какво се случи с него. Държавата регулира лихвения процент през 2026 година. Тоест, лихвата не може да стане 17% като в Индия на на кредита и той ще започне да връща този кредит от 2025 със заплатите от 2026, понеже цените ще се покачат. То е ясно, и хората ще обедняят, защото тези заплати не могат да покрият нуждите им. Следователно, заплатите ще се качат. Следователно, ако сега взима един човек 1000 лв., после ще взима 1500 след половин година и с 1500 ще връща същата вноска или малко по-голяма. По този начин ще се изчисти кредит. Тоест, сега взимаме евтини кредити, много грубо казано, но хората на много от тях се въздържат, защото кредитът е лошо нещо. То може да бъде лошо нещо, може да бъде и много полезно. Имаше един клиент, който ми обясняваше, че банките са много лоши, и че като вземе кредит, те ще го оберат. Да де, обаче ти може да си купиш инструменти, да започнеш бизнес. Примерно купуваш си едно багерче, една платформа, 400 лв. ти е един ден с това багерче. Не се изисква никакво образование и супер бързо се научаваш за въпросното багерче.

Димитър Димитров 00:32:12
Да, това е интересно. От перспектива, пак го казваш, от перспективата на физическо лице, от перспективата на един бизнес. Ето го бизнеса. Не, не имам предвид а ситуацията на кредит. Имаш два избора. Теглил си пари, купил си нещо с тях, нали, някакъв траен актив за фирмата ти. И сега имаш два варианта. Да върнеш парите до Нова година и да затвориш цялото това с кредита, което ще ти отнеме някакви усилия и очевидно някой те докира с безхвен кредит. Или вариант две, влизаш в новата година, приемайки, че приемат еврото, защото сега има нали теория, че може и да има на отлагане. Как ще стане това? Ами говори се, че, ама да не влизаме в политическите така, че нали има вариант да правителството, за да ни носи отговорност, ще хвърли хартията, и пак те връщаме на нали. Мхм. И съответната всъщност избора е, дали да си платиш кредита, и да влезеш на чисто в еврото, или да останеш нали в това, защото ти си бизнес, твоята заплата, нали, така, ти си отговорен за нея. Ти си отговорен за нея.

Петър Петров 00:33:10
Зависи дали бизнесът ти е свързан с продукт или с услуга. Ако е услуга, не го връщай, защото ако на ти примерно имаш фризьорски салон, на постригването навсяко струва на 30 лв. след една година струва 45. Тоест, ти ще взимаш 45 лв., а ще връщаш на кредита, който на си изтеглил, когато е било 30 лв. Примерно, ако вноската е 500 лв., тя ще стане 550. Тоест, има смисъл с новите приходи да да връщаш стария кредит. Ако имаш продукт, ти дори да имаш някакви невероятни залежи през 2025 си купил изключително много стока, ще се налага да купуваш стока, която не е през 2026 и да я продаваш, да я реализираш. То е, тоест маржат на цените ще си е същия като през 2025. Ако имаш възможност да го покриеш, сега го покрий, но така няма да плащаш лихвите, защото те лихвите са си лихви. Независимо дали са малки или големи, те са лихви. Ако човек може да направи усилие и да да си покрие кредита, ако става дума примерно за търговия с строителни материали, една тухла днес струва 60 след една година струва 80, но печалбата, която вземе строителният магазин, който я продава, е да кажем 15 и сега и тогава.

Страхът от лоша инвестиция

Димитър Димитров 00:34:29
Да. Ами друг въпрос относно това, а как хората придобиват, тоест как се бори със страха от лошата инвестиция или как реално ти, като личност, решаваш, че това го правиш и то, щом е инвестиция, естествено, че има риск, но повечето хора не са способни може би да взимат по-скоро решения и то трябва да ги именно парира.

Петър Петров 00:34:58
Взимането на решения. Това е нещо, което е основополагащо. Колкото повече човек има опит, примери от близки, познати, собствен опит, толкова по-лесно взема решение. Ето, ще дам пример от преди две години. Купих си имот по телефона, продадох офис в Пловдив. С парите решавам, че ще си купя на ваканционен имот в Приморско. Имам точни, ясни параметри на тоя имот, да е на партер, защото с надуваеми принадлежности не искам да да ходя по стълби, на да е далече от плажа, за да не чувам шляпането на джапенки и далече от кръчмата, за да не чувам певицата, но достатъчно близо, за да е на пешеходно разстояние. На токът да е битов, да не е някакъв някое студио, което е токът е двоен. Не, че голяма загуба, но така на да има възможност да се паркира лесно в района, по възможност отпред. Така, на 3 м, някакви абсолютни безумия на звучат, но изведнъж се намери такъв имот и аз казах: Ей, това е моя имот. Звъннах на брокерката, казах: Искам да го капарирам. Тя каза: Елате да го видите. Ми не, не, аз няма какво да му гледам и го купих. Дадох капаро, отидох в Царево, мисля, че беше нотариуса. Изповядахме го, ама аз отивам с плочки в колата и с купени мебели от Виденов, най-ниското качество. Отивам, вече се нанасям, правя ремонт и какво виждам? Че кооперациите са две, една срещу друга. В отсрещната кооперация вече са настанени хора, които са меко казано проблемни. То се вижда, че са проблемни, защото в 11:30 сутринта, когато отидох да го видя този имот, те вече пиеха бира. И до тях имаше различни видове празни бутилки, но слушаше се някакъв невероятен кючек от някакъв телефон, който пище между двете кооперации. Ей, това е лоша инвестиция. В смисъл имот сам по себе си е страхотен, но наемателите на съседния имот, те дори не са собственици, са потресаващи. Това нещо веднага го пуснам за в обява за продажба и се продаде на една година по-късно. Дори такава лоша инвестиция, защото това е лоша инвестиция. Да. На новите собственици отидоха и го видяха. Те такива като мен са рядкост. Но интересното е, че го купиха брокерска фирма за недвижими имоти от София и ясна беше идеята. Те са го купили с цял препродажба, защото имотът има голям потенциал. Да, аз направих печалба, те вероятно са направили печалба. Този имот наистина е инвестиционен. М, върви си на собствениците се сменят. Явно никой не го ползва, но в един момент ще дойде на цената. На решението това да бъде човек решителен на, идва с течение на опит, защото ето, взимам нещо, което не е окей, не ми харесва, добре, ще го продам, не, не е проблем. Какво? Ще загубя няколко месеца, но евентуално това ще ми се отплати или ще загубя малка сума или ще спечеля малка сума. Това е. Няма нищо друго. Докато на хората разсъждават така. Ще взема нещо, ще пусна наематели. Наемателите ти знаеш ли какви са и ти си представяш човек с фадрома, който идва да си паркира. Фадромата на шестия етаж, на ще си тръгне. С кабелите от стените и с плочките от банята. Какво може да направи един наемател? Всъщност и на тоя въпрос е много интересно, защото имах един наемател, който на човекът, на тръгвайки си, м в случая такъв наемодателят оставя м наемателят да си живее спокойно, примерно три години, четири години. Отивайки, положението е погром. Отвратителна мръсотия, само мръсотия. И той казва: Виж това, тази гадост трябва да я изчистиш. Наемателят отива, взема кисло, или нещо такова, излива го в банята. В банята има метални ръбове, които се разтварят от кислова. В смисъл, това е поправимо, много трудно и много отвратително нещо. На, ето това може да направи един наемател, но въпреки това той не си тръгна с печка, пералня и хладилник. Той не изнесе кабелите от стените. Хората не си представят някакви ужасяващи сценарии. Като имат познати, които се занимават с това нещо, те вече тези страхове ги потушават. Виждат, че Иван се занимава с това нещо. Успешно, жив, здрав е. Апартаментът продължава да е на същото място. Има застраховки за недвижими имоти и се много успокояват, функционират по-добре. То пак се връщаме на средата. С какви хора общуваш?

Спестяването и правилото за 10%

Димитър Димитров 00:39:34
Да. А това за някои със сигурност е много трудно да го възприемат, но в моя личен живот по същия начин, нали, аз в един момент, но аз има голям плюс, защото аз бях завършил в Германия и съответно от доста време бях там и, всъщност, като се върнах, аз избрах с кой ще възстановя контакт, кой искам да ми е, нали, както се казва в живота и да си прекарвам времето с. Но повечето хора, нали, те си живеят в техния балон, защото всеки си има него, нали. Facebook знае най-добре какъв ти е балонът и другите социални медии и те храни само с тая информация, която искаш. А, в приемайки, че не може веднага или да го осъзнаеш цялото това нещо, как се изграждаш първоначално навици за примерно спестяване или, по-скоро, тука не е, а думата спестяване, инвестиране. Идва ти заплатата на края на месеца. Какво правиш?

Петър Петров 00:40:29
Това, което на масово разни финансови на съветници, коучове и така нататък пропагандират в България, аз съм в тотален потрес. Казват така: правилото 10, не знам си какво. Тоест, пе ти взимаш 900 лв. заплата или 1200 лв. заплата и пестиш 10%, 90 лв. Да кажем четиричлено семейство, двама родители, две деца, двамата работят на 1200 лв. заплата, 2400 общо, 10% пестиш, 240 лв. заделяш. Какво казваш на детето? От 26-ти нататък няма да ядем. Пестим. Така каза гуруто. Ти пестиш, инфлацията го изяжда, нищо не се получава. На Ако изтеглиш кредит и го внасяш, това, тези 240 лв. покриват кредита, има някакъв смисъл, но ако ти е депозит и ти трупаш едни пари в депозита, това пък е тотал щета. На то е абсурдно. Как да да да се махнем от тази идея, че сигурната на заплата и парите, които ни идват, са по-добрия вариант. Просто общуваме с други хора, не хората от нашия блок, хора, които вече са направили това, което ние евентуално бихме искали да направим. Ние искаме да го постигнем. Това, което каза, че м хората, с които общуваш, ти си ги избрал, това е селективност. избираш, правиш подбор. Много грубо звучи на то това не е като стадо да си ги да си ги избираш, но де факто е точно така, защото ако се обградиш с хора, които по цял ден се оплакват, няма как да не прихванеш и да не станеш мрънкач, защото в България това е национален спорт. Да се мрънка, хората да са на недоволни и да не правят нищо. И не става с протести, защото какво протестираш? Имаше на някакъв безумен протест тука, но каза да не влизаме в политика. Той беше абсурден. Абсурден сам по себе си. Все едно да протестираме октомври месец, че искаме слънцето да да свети по-силно и да да ни е по-топло. Как да стане това нещо? Помогни си сам, за да ти помогне и господ. Да, имаше един друг много такъв има много

Европроекти и страхът от отчитането

Димитър Димитров 00:42:48
стигми, нали, и много сега има едни еврофинансирания, и съответно, като всяко еврофинасиране, има условия, трябва да са да видиш дали може да кандидатстваш и така нататък. И някои, които са участвали, вече знаят горе-долу за какво става въпрос, и горе-долу бързо се установява разговора, но има един немалък процент от хора, които а как така еврофинансирани бе, ние сме а как така еврофинансирани бе, ние сме нали някаква фирма, нямаме връзки, нямаме такова. Те въобще не могат да си представят, нали, че могат да влязат в някаква програма просто защото могат. И съответно за тях тоя свят. Всъщност те сами са си затворили въобще тоя свят за цялото това нещо, докато ние като изпълнител сме, нали, ние сме малка и сравнително нали малка компания и това сме го изиграли един път. Има 100% успеваемост. Ние нямаме провален проект и в следващия момент, нали, това ми променя на мен мисленето и след това гледам всичките програми. Ние може да участваме някъде, докато, ако пищаш, нали Пешо на улицата, той ще ти каже, че никога той няма да вземе финансиране.

Петър Петров 00:43:53
Не е нужно да питаш Пешо на улицата. Може да пише питаш Пешо пред тебе. Аз никога не съм участвал в такива проекти и много хора, с които работя, също не са участвали. Какъв е проблемът, че в България на има усещането, че пред закона всички са равни, но някои са по-равни? На което на наистина си е точно така. Преди години на един клиент беше изготвил проект за строителен магазин или нещо такова на представляваше, да кажем 2 декара парцел, на който трябва да се сторят строителни материали, палети с тухли, цимент и така нататък. Бяха го накарали при самото кандидатстване да опише всичко и той казва, Болчета и гайки ние не ги купуваме на бройка, ние ги купуваме на килограм. И се знае, че в 1 кг примерно има между 1000 на 1020 болчета. Те обаче еврофинансирането или там въпросният проект, който е кандидатствал, са по бройка. Означава под 1 2 3 4 5 и трябва да изготвя отчети на всеки три месеца. И това го отказа и си го направи човека със собствени на финанси, защото на изпитва не не преодолимия страх, че на някой ще дойде да му преброи болчета и това нещо ще бъде насанкционирано, но ще бъде наказан и така нататък. На колкото повече се разясняват правилата, и хората имат информация, толкова по-адекватно решение биха взели. Така че, може би е добре да получат повече информация, за да преодолеят тези страхове.

Сравнението и перфекционизмът

Димитър Димитров 00:45:23
Много често ти вече зачекна тая тема. Хората се сравняват. Примерно, сега има някой, дето е на 15, вече е направил 1 милион и това отказва много хора да правят каквото и да е, защото се сравняват с другите. Как са как се бориш с този проблем? Това между другото, Това се случва, нали, вътре,

Петър Петров 00:45:40
това си има име, нарифекционизъм. Много ми е любимо. Сутрин ставам, пускам си сутрешния блок и там някой казва: Аз съм перфекционист. Това е психично разстройство. Думата, която човекът най-вероятно иска да употреби, е аз съм педантичен, тоест изпипвам всичко. Перфекционизмът е свързан с липса на действие. Тоест, събуждам се една сутрин и казвам: Искам да съм президент, отварям Google. М какво е президент? Така, така ти може има опции. Президент на Щатите, президент на България, президент на ЕОД. Поглеждам, за да стана президент на Щатите, трябва да да живея там. Не става. Е, като няма да съм на Щатите, за какво да съм на ЕОД, тогава ще се завъртя. Ще си легна и ще си насп до 2 на обяд и действие не се а предприема никакво. Има много хора, които си изготвят таблици, списъци на екслска таблица. Сега така ще направя, после така ще направя, после така ще направя, ама то е то вече станало 7 часа. След два дена ще го направя. И след два дена започва пак ехайлска таблица, редактира, прави то 2 часа е то по това време, какво да правя, и никога не се случва нищо. Когато обаче на човек тръгне да прави нещо реално, а то го повлича. Все едно те закача влак, искаш да се пуснеш, няма как. В смисъл, просто на набираш инерция. Хората имат нужда от това да започнат дадено действие. Тогава на намират решение, което е на момент. Има една мисъл, че хората, които са преместили планини, са започнали с малки камъчета, едно по едно, едно по едно, и в един момент нещата се случват. Страховете са много, когато човек няма знанието, когато на човека е наясно какво следва? И какво би могло да му поднесе живота? В такава ситуация, той на все по-адекватно реагира на на това, което е предизвикателство.

Димитър Димитров 00:47:39
Има един, във връзка с това, което казваш. Ние ходим по планините, и нали това е сравнително много ходи от две-три години. Ама, ти казвам, ходим, ходим цял ден, нали, два дена обикаляш като идиот, нали, педометъра и ти казва ти си от единия процент, дето ги прави тия неща. В един ден те награждава с всички медали, пурпурно сърце там, каквото може да се сетиш, нали, защото си направил примерно 40 км за два дена, нали, и си се оттрепал. Така. И единия път тръгваме долу от Розино. Розино е примерно на 600 м. Минаваме един път там пред Балкана, слизаме долу до една река и тръгваме нагоре. И това цял ден и се казва, чеме горе на кози стена и оттам от кози стена може да видиш горе-долу къде е розено. И розено изглежда като едно малко петанце, нали. И това си го направил за 12 часа. В тоя момент това, което се случва, е мозъкът ти се пречупва, и сега почва да вижда какво може да направиш за 12 часа, ако не спираш да вървиш, защото ти не си тичал, нали? Просто си вървял бавно, стъпка по стъпка. Стъпка по стъпка, камъчи по камъче. Точно. Връзката между самочувствието и богатството.

Петър Петров 00:48:49
Самочувствие е народната по популярно, народно дефиниране на самооценка. Самооценката е оценката, която човек дава на собствената личност. Личност на гръцки означава маската, която човек представя пред обществото. Най-кратката дефиниция за личност е всичко, което човек може да нарече свое. Своя интелект, своето образование, своето имущество, апартамент, кола, на всяко едно нещо, пред което може да кажеш моето еди какво си. Следователно, когато на човек има по-голям ресурс, има повече неща, които притежава и може да каже възможност се е наложил да вземат по-сложни решения в живота си, тоест един човек, който работи на заплата от 9:00 до 6:00, той не носи отговорност. В 6 часа работното му време приключва, докато човекът, който се грижи тази компания да работи, неговото работно време е 24/7. Докато той седи и гледа телевизия, той си мисли утре какво ще направи, за да може компанията да продължи да съществува.

Мотивацията, когато резултатите идват бавно

Димитър Димитров 00:49:58
Как се мотивираме? Това не е от любимите ми въпроси, но как се мотивираме, когато няма или резултатите идват бавно?

Петър Петров 00:50:06
Идеята е човек да не се отказва точно от това постоянство, за което стана дума в началото. Какво отличава богатите хора? Че не се демотивират. Ако знаете, решили сте, имали сте критичното мислене, взели сте адекватно решение, това, което казах, имот в Приморско. Аз не знаех дали искам да е в Приморско, но знаех, че искам да е на първия етаж. да с битов ток. Така, така, така, така. Точни, ясни параметри. И когато човек го види, просто действа. И ако сме взели решение да инвестираме в злато, защото това злато примерно виждаме, че бележи ръст в момента, страхотен ръст, просто сме си казали, няма да го пипам. Шест-7дем години, тогава със сигурност ръстът е нагоре. Тогава ще спечелим. То може днес да е нагоре, утре надолу. В смисъл, то е крива, но когато сме решили, че няма да го пипаме дълъг период от време, вероятността за печалба е много голям процент. Процентът успеваемост е много голям.

Скучните инвестиции и „кривите“ имоти

Димитър Димитров 00:51:09
Да, аз имам едната платформа, която ползвам за инвестиции. А интерфейсът е много прост направен като за мен и съответно а там може да видиш за целия период всичките, които си направил поотделно, нали, кое е нагоре. Тоест, имаш на какво си купил, колко е сега зелено и червено, на плюс ли си, на минус ли си? И съответно аз се включих към Инте още когато ни трябваше, и съответно, нали, тогава директорът на Intel си продаде всичките акции, излезоха разни компромати и бам 25% надолу. Обаче, нали, ти генерираш загуба, като затвориш, нали, позицията, защото аз не играя с тия марджовете, как се казваше? Това не е Това е твърде рисково за мен. Просто притежавам нещо, което е вече 25% по-евтино и миналия ден влизам и гледам, че сме на 5%, само минуспе. Викам, ето ще изчакаме още година. Една година две. Така и така, нали, това няма, това не е бързо оборотна стока, която ще продаваш и съответно седиш и си чакаш и се оказва наистина това е. И ако може това да се автоматизира в моя конкретен случай директно парите да отиват да се купува, каквото си избрал портфолиото, това би било бил според мен най-оптималният вариант, за да, за да нямаш хем избор, нали, защото пък тия 10 или 15% приемайки, че ги имаш Да. Мхм. По-добре да ни отиват, тоест бързо да нямаш възможност да си купиш парцали.

Петър Петров 00:52:30
А тука го има и другото. В инвестиции, които са не зависят от теб. Тоест ти не можеш да оказваш влияние върху Intel. Не може да оказваш влияние върху цената на златото. Тоест, ти може да инвестираш и да чакаш. Това е по-пасивно. Когато обаче става дума за недвижими имоти, ти може да си купиш крив имот. Какво ще рече това? Това е имот, който никой не иска и той е стоял много време на пазара. Ето сега може да отворите imot.bg и да селектирате по цена, примерно магазин и да видите най-евтиния магазин. То ще бъде нещо зашеметяващо. Той ще бъде три квадрата с ей такъв прозорец и две канализационни тръби вътре. И вие ще кажете, това е отвратително. 99,9% от хората ще кажат отвратително и няма да си го купят. Даде. Обаче в това нещо вие може да навите офис на EASP. Край. Когато имате оice на Easyp на средната ви печалба около 1500 лв. на месец. Чиста печалба говоря. Наемате си служител, слагате го вътре и това е. Не са ви нужни повече от четири-пет квадрата. Скоро в на една от полските медии излезе имот на Гладстон, на срещу бившия планет клуб на до Бош, мисля, или Керхер на 12 000 лв. Това представлява една врата, широка метър и 10. 3,20 висока зоната на здравтелно нещо. Имаше и снимки в медиата коридор на с една мивка. Това е в смисъл помещението е 1 начери.

Димитър Димитров 00:54:18
Трябва ли ти санитарен възел за това нещо?

Петър Петров 00:54:20
Ами не. Може да ползваш друг санитарен възел. А нужен ли ти е човек да има вътре? Какво е необходиш каква е локацията? Локацията е топ център. Да. Какво може да се направи това нещо? 12 000 лв. Това са € 000. Не знам какво може взимаш 65 плазмен телевизор, за да завърташ го наобратно и продаваш реклама. На това задръстване ще го видят десетки хиляди на на човека за за един месец. Дори да продаваш за 150 лв. на месец, възвръщаемостта от този имот е огромна.

Димитър Димитров 00:55:02
Много интересно. Не сега се завърта малко разговора, но как определяш примерно купил си някакъв имот, нищо не разбираш, купил си го, придобил си го, на добра цена е, всичко е шест, а ще го даваш под наем. Така. Как разбираш, колко му е наем? Тоест, как определяш? Имаш ли ти някакви стъпки, които правиш? За да определиш на тоя имот, който си в някъв регион, дето не е твой, примерно си купил нещо, дето е в Смолян, пък ти в Смоли нямаш никаква представа какво става.

Петър Петров 00:55:33
Естествено, проучваш пазара, но виждаш как вървят наемите на и се позиционираш. Тоест, ако наемаме 500 лв. масово там, ти го правиш с една идея поприятна на атмосферата вътре. Малко по малко по на хубави мебели, много по-чисто, много по-чисто, защото мръсотита е основният отблъскващ фактор. И го пускаш с 80 лв. по-евтино. Така че си гарантираш едни наематели за четири-пет години. Нито ще искат нещо от тебе, нито ще те притесняват. Няма да се занимаваш, защото ако вземеш максимума, ако наемам върви 480 лв. средно, ти вземеш 500 лв. През четири-пет месеца ще се сменя наемателя, ще имаш празни месеци. Това нещо е проблем. По-добре малко по-нисък наем, но на дълъг период от време да си имаш сигурен наематели.

Димитър Димитров 00:56:29
Колко трябва да е депозит?

Петър Петров 00:56:30
Два наема минимум. Това осява на наемателите, защото, но с един на наем мога да дам на пример с един клиент на имота му се намира в София. Да. Момчето, което го е наело на студент, дискотека, намира си хора, които са от Силистра, които пътуват същия ден за Силистра. На пияна глава си тръгва на да кажем за коледните празници или нещо такова. 15 дни. Въпросто, че е забравил, че климатикът работи и че прозорецът на банята е отворен. След един месец топление на атмосферата, той се прибира. Вижда, че сметката е колосална за тока. Той има един депозит, примерно депозитът е 500 лв., на сметката е 800 лв. И това се покрива от немодателя.

Димитър Димитров 00:57:24
Супер. Аз съм чул и за други такива истории, където, нали, той го взима за един месец. Връщаме се на какво може да направи на тоя апартамент. Постарали са се и реално нали тоя депозит ни стига за да, дето се вика, да оправиш стените, нали, за да може да почнеш оттам. Пък за мебелите няма да го коментираме.

Петър Петров 00:57:43
Мхм. Имаше и снимки на колко мръсотия може да се натрупа на една печка със стъклокерамичен плод. Може да го потърсиш в интернет. В Пловдивска медия пак е публикувана статията.

Истинско богатство или показност

Димитър Димитров 00:57:56
А въпросът следващият. Истинското богатство от показност. Или иначе казано, как да различим истинското богатство от показаности?

Петър Петров 00:58:08
Зависи колко е богатството. В смисъл, ако притежаваш десетки милиони и си купиш поръчков автомобил за 10 милиона, няма как да го скриеш. И да, това е показност. На суетата, един от седемте смъртни гряха, нали? Тук вече идва, става въпрос за морални ценности. На колко можеш да какво може да направиш с тия пари и м дали тази кола ти е необходима? Ето на сега не, не се сещам точно името на въпросния бизнесмен и една от участенските Фергена. Тя спасява кучета, той има много скъпи автомобили и някакъв тип симбиоза, в момента неговите пари си спасяват кучета. Окей. Някакъв вид благотворителност. На това, че един човек е богат, не означава, че трябва задължително да се ангажира с някаква благотворителна кауза, но това се случва естествено, когато човек натрупва състояние, той се променя. Той вижда нещата, че може да ги промени, и ако не е тотален социопат, но започва да прави м реални конкретни действия в тая посока. Колкото и скъпи неща да си купи, в един момент се пресища и започва да се обръща към благотворителност.

Димитър Димитров 00:59:24
Да, така е. И, и другото, което има, нали, хората, които по принцип, да речем, повече успяват живота от други, а те в смисъл, който и да ги питаш, всички им е пределно ясно, че има баланс, и ти не може постоянно да взимаш само и да ни даваш нищо. И просто не става, както Каза, както това говорихме, нали, ако си в друг наш разговор, нали, ако си от хората, които ще прецакваш някой, той пазара ще те изхвърли. Абсолютно той саморегулирами. Да, той се саморегулира. Плюс това, какко пъти на който и да е било му се случило да, примерно, отиде някъде във Франция да види някой от квартала на, да се засекат на улицата, нали? В смисъл, светът е толкова голям, колкото и не е, и особено пък като сте в някаква отделна индустрия, нали, всички се познават. В смисъл, ако си в някаква много огромна държава, да, примерно, защото, примерно, в Щатите е голяма като територия, ако си на единия край, няма да познаеш, какво се случва в индустрията на другия, макар че те пак имат конференции, пак се събират и съответно, нали, той просто няма как да няма как да ако си го приемем като енергия, нали, няма как да си само смучища, нали, рано или късно, ако ти не избереш, съдбата ще избере какво да ти вземе,

Петър Петров 01:00:39
за Това по-скоро е малко по-пожелателно и успокоява хората. А да, ако ти имаш вътрешната потребност да помагаш, м самото ти излъчване се променя. Другите хора много по-органично ти гласуват доверие. На самото послание, което излъчваш към другите хора, е различно. Така го възприемам аз. Дали сега има съдба на религия или нещо, което да м да въдворява и да въздава справедливост, дори да да го се абстрахираме от това нещо на и, както каза големи компании, те не поддържат връзка, но ако е кварталната бакалия и ти перманентно си лъжеш клиентите с по 20 на всяко пазаруване, в един момент ще останеш сам с стоката си. Нашият на обсег е много ограничен и много бързо се разчува, че това, което правиш, е компрометирано. Може да лъжеш крайни клиенти, само крайни клиенти. Започнеш ли да лъжеш контрагенти, хора, с които работиш, още по-бързо те отхвърля пазара. Няма как. Но, крайните клиенти, да кажем, една-две години може да се просъществува. След това е тотал щета. Просто не се получават нещата.

Малките промени с голям ефект

Димитър Димитров 01:02:02
малки, какви малки промени може да направи човек, за да има мисленето му да има най-дълготраен ефект в посока на забога, да,

Петър Петров 01:02:13
в посока забогатяване на Когато човек започне да разпределя финансите си, ние разполагаме с някакъв ресурс на много лесно може да, да кажем ресурсът е малък, не ни стига и да живеем с психиката на беден човек, на има начини, по които човек може да ето, добре, на конкретен пример, за да не така голоусловно и клиент казва: рувам сряда и петък и неделя в една от големите на вериги хранителни магазини. Влизам вътре, децата крещат, врещат, бият се, те малки, на той ходи, купува, на днеска ми трябва хляб, трябва ми кашкавал, трябва ми кисело мляко. Добре, големите на магазини са направили брошури. Прясното мляко има безкраен срок на годност от месец и половина и продължава да е прясно. Тоест, ти можеш да си го купиш на промоция през април и да си го ползваш през юни, и то пак ще е в срок на годност. На теб обаче, ти като пазаруваш три пъти седмично, първо се да заредиш на опашка, второ отиваш до магазина, на това ти коства време. Времето е ресурс. единствения реално изчерпаем ресурс, защото това с него е свързано и здравето и така нататък. Ти губиш време да се пребориш с тази верига. Така или иначе ще ти трябва олио, мляко и хляб и днес, и утре, и Други ден. Може да купиш големите неща, да си направиш един списък по брошурата, каквото ти трябва. Ето, тази седмица в промоция ти е олиото. Няма да си купиш една бутилка, ще си купиш пет бутилки. Да, ще дадеш повече пари, ама ти да ги дадеш на куп и да ги даваш по малко е едно и също. Така или иначе, на ти ще на ги изхарчиш тия пари, но сега лето ти ще струва 2,70, а пък иначе на свободно ще ти струва 3,80. Тоест, ти не ползваш тази на разлика. Запасявайте се за малки периоди, да кажем за месеци напред. Отделно, че когато погледнеш и хладилникът ти е пълен, ти се чувстваш комфортно, спокоен. Като отвориш хладилника, и вътре ти помаха само едно сирене, едно кисело мляко, ти се чувстваш беден, жалък и гладен. Изведнъж ти се прияжда супер много, но като погледнеш и има, ти си спокоен. В смисъл, психиката функционира по този начин. Когато има, човек е спокоен. Когато няма, усещането за дефицит е още по-голямо.

Димитър Димитров 01:04:49
Връща ми се на средата.

Петър Петров 01:04:52
А, ама тя средата на Окей, на Ти общуваш с много богати хора, и те решат да отидат на Малдивите, и ти кажеш и аз ще ида на Малдивите, и как ще стане това нещо? В смисъл те няма да ти платят билета на и тука става малко на готом бакчете. Пищови. Как се случва? Не се случва. Обаче на ти ще се прибереш, те ще отидат на Малдивите. ти ще впрегнеш цялото целия си умствен капацитет и ще измислиш как да намериш пари не с кредит за да може да се приравниш към тях и изведнъж започва на да да вървиш в тази класа, в която са те. Първо на най-ниското ниво, после малко по малко, малко по малко, после после и така между другото живот стане още по-самотен и още по-самотен и още по-самотен. И много клиенти казват: Абе, откакто забогатях, нямам никакви приятели. Супер. Това е единица мярка. В смисъл, те просто до такава степен вече те мразят, и не те харесват, че не искат да да да слушат за твоите успехи. Ти показваш, че не успяващ успяваш, а те не могат да го преодолеят. Не могат да спят от това нещо, и затова те сами се дистанцират. В момента, в който обаче стигнеш до това ниво, започваш да се запознаваш с хора на същото ниво, и тези хора не злобеят. Това нещо помага изключително много. В тоя ред на мисли, за толкова години работа над 15, като психолог, съм открил кое е най-ценното, което имам като терапевт, това, че не завиждам на клиентите си. Нямаш си идея. Идва жена при колежка психоложка и казва: Мъжът ми много ме обича, на той се грижи за мен, обаче чувствам еди какъв си проблем. И колежката казва, Ето, виж я тя колко е по-грозна от мене. Мъжът ѝ обича. Тя трябва да ѝ помогне. Това е ужасяващо. Затова на хората, които са от твоята прослойка, от твоето ниво, те не ти завиждат и много по-лесно те издръпват нагоре. Те са по-склонни да ти помогнат, докато хората, които са под теб м има една притча на защо на казана в ада на при българския казан няма дявол, който да натиска с вилата българите, които изпълват, защото другите българи ги дърпат за краката, ако някой случайно се покаже нагоре.

Хората, които казват „няма да стане“

Димитър Димитров 01:07:18
Да, аз не бих го казал, че е само тука при нас това цялото нещо, но съществува. И другото, което е, аа един от най-бързите начини да тестваш една малка аудитория от хора, дето са ти седнали и да им кажеш, че имаш някаква много абсурдна идея и много бързо може да различиш кой какъв е и казваш нали примерно са ти пет човека и не ги познаваш. Това са някакви нови хора. Викам, имам идея да направя едикъв си бизнес, който е някаква избираш някаква тъпа идея, примерно, така и директно ще видиш там, примерно, трима или четирима, директно ще ти кажат: О, не, това няма да стане заради това, заради онова, заради онова. Обаче, някой път има един друг, дето ще каже: Добре, ти мислил ли си къде ще е позиционирано? Как ще го продаваш? И, всъщност, веднага виждаш, че той се опитва заедно с теб да измисли как това нещо да се реализира, докато другите бързат да те покапват.

Петър Петров 01:08:09
Ами, това на до голяма степен се корени и личностните нагласи. Тези хора никога не биха стартирали никакъв бизнес, това, че те не могат. Любимото ми е, когато на примерно някой майстор, защото той казва: Аз съм майстор, аз разбирам това нещо, му казвам: Нат направи това. И той казва: Това не може да стане. Не, това ти не може да го направиш. То може да стане, но ти не може да го направиш. И аз го приемам като лично предизвикателство. И въпреки че не съм майстор, влизам интернет, спасение дебне отвсякъде. гледаш, поне има едно-две клипчета, които показват как това, дето няма да стане, става, правиш го и те казват: Ей, това вярно става. Може да е стел и с тиксо, но става. На въпросът е, че тези хора са свикнали да казват не, не може, няма да стане. Това е линейно мислене, ограничено. Имаше на един случай на с човек, който се занимава с външна реклама, билбордове. Вървейки из града, виждам, че новите електронни билбордове на задната част на еламарина, перфорирана, за да влиза въздух, да се вентилира на самия екран. Той е черен, но също се вижда и на съвсем неформално се срещаме в Молаза и му казвам отвън може да продаваш, може да продаваш задната част. Той каза, нека се да придържаме към конвенционалното, мисленето в кутията. Да. А после се замислих, че на него това му е окей, защото предната страна струва много повече, отколкото ако трябва да продава задната. Той ще конкурира сам себе си. Да, това е възможно, но той избира дали да го направи, докато масово хората минават и не се сещат, не го правят. М това не е толкова дали на те биха ти помогнали, отколко а колкото собствените им ограничаващи вярвания, че това е невъзможно, не е за тях, следователно не е и за теб. Това, че те не могат да го направят, не означава, че ти не може да го направиш. Така реално разбираш, че тези хора са неинициативни и са по-слабори играчи.

Димитър Димитров 01:10:18
Аз имам един много хубав пример. Много обичам, като се запознае. Има такива хора. Аз нямам нищо против тях, нали? Харесвам ги като личности, но те вярват, че човек може да бъде добър само в едно нещо. А пък аз до тоя момент, нали, аз не съм, както се казва, съм средата на пътя. Съм бил съм, сменил седем-осем професии и съм бил не най-добрия в тях, защото не го правих цял живот, нали така, но за няколко месеца ставаш един от най-добрите, нали? Мхм. Както примерно една от това, което мога да дам и той в готварство много лесно може да го видиш кой значи пър, първа степен на това да, да си добър го това, че, а дали може да си контролираш огъня, така, защото той е газов. Всеки ресторант е различен. Някой път е смета, някой път е с това и ти трябва първото да може винаги тиганът да ти е на тая температура и другото е, нали традиционното с ножа. И по тия две неща много бързо може да разбереш един готвач, нали, къде е в пътя си на развитието, така нали. И аз като започвах, а пък това ми беше такава детска детска мечта, както се казва и животът, нали знаеш, като искаш нещо, малко по малко те бута и те те вкарва там, където нали ти го искаш и го привличаш, както си казал. И същевременно, нали, повечето хора се правят, че много разбира дъра, дъра, дъра, дъра. Аз видях тоя, дето режи най-бързо и залепих се за него и викам научи ме как става. Викам, научи ме, и той виканали ти знаеш, викам, очевидно не знам, защото не мога да режа толкова бързо като тебе. Ти гледаш птиците навънка, я режеш, нали? Аз това не мога да го направя, ще остана безпръсти, нали? Малко пръст. Така. И същевременно, нали, в един момент правиш това, след това правиш друго. Един бизнес, то не успява, след това правиш нещо друго. Имах там това, дето ти каза строжите, нали, както не съм се занимавал с гипс, картон, цялата сграда, нали, и ако видиш как съм я правил, нали, с една строителна пяна, дето викаш, това не може да стане, нали, пък става реално. И в един момент, нали, ти минаваш толкова много такива неща, и като някой ти каже: Ти ме правиш само едно нещо, бобре! И аз съм някакъв Е,

Петър Петров 01:12:21
това са ограниченията, вярване, това са когнитивни изкривявания. Типичен пример такъв по-популярен е бедняка милионер. Човек, който на случайно е придобил някакви познания, но в правилното време те му се отплащат. А това, че човек може да да се развие във всяка една област е само въпрос на желание. Абсолютно всичко може да да се постигне. Каквото пожелае, ако вече има сериозен физически физическа невъзможност, тогава да. Но иначе само желание и пак може да да тръгне в посока да да инвестира време и да настане добър. Има едно правило на 10-те 000 часа. Човек става професионалист или 10 000 часа систематични усилия в дадена посока.

Димитър Димитров 01:13:06
Знаеш ли, това беше на един тета разговор го гледах и той каза, че нали това най-вероятно е вярно, но това, което са установили, че за първите 30 или 50 часа от това, което правиш, от нула стигаш 80 и%.

Петър Петров 01:13:19
Да, за да станеш професионалист се изграждат на последните на 20-тина 30% най-трудно. най-трудно. Да. Иначе, но да. Ето ти нож, ето ти морков, ето ти дъска, почва да режеш, научаваш се, а да станеш професионалист вече ти трябва още две години.

Димитър Димитров 01:13:36
Да. И както в моя случай с гипсокартона почвам, почвам кривичко е, кривичко е и до до края, нали, вече именно. Викам: Ейбати, то свърши. Тамън се научих.

Петър Петров 01:13:48
Да, обаче на ето на стартираш нещо. То тръгва, надграждаш, надграждаш. Надграждаш, в един момент стигаш едно ниво и тук вече на по-скоро терапевтичен е въпросът, каква е причината, когато настанеш най-добър в нещо, да загубиш интерес към него. Да. Еми това го има Именно. На ето това на е нещо, че на скучните инвестиции са най-печеливши. На много е хубаво да на да да имаш авиокомпания с частни самолети и да да ги даваш под наем и животът да е Монако и да е прекрасен. Да. Обаче на ако продаваш хляб и кисело мляко, може да направиш много повече пари, защото те са незабележими разходи, на които всеки прави, защото има нужда. Всеки има нужда от хляб, но не всеки има нужда от чартерен самолет.

Димитър Димитров 01:14:42
Има един много готин случай, но това е ето човекът е експерт в областта си. Занимава се с хляб. Така. И в някакъв момент са се събрали хлябовете, хлебните босове и са си разделили територията. Но той това, което е забелязал през годините, че в годините, когато доматите ѝ са скъпи, седе хляб и годината започва с доматите на 6 лв. И той вика: Тая година ще направя супер много пари това лято. Така. Той си следи пазара.

Петър Петров 01:15:12
Да. Тук има едно правило, че в един магазин, да кажем, за дрехи назначават двама на продавачко консултанти. Януари месец единият е само с една единица на по-високо IQ, отколкото другия. За една година помния става шеф на на по-глупавия. Една единица на нормата за Европа е между 92 точки и 110 е човек в норма. Тоест този, който е с 92 точки, той може да бъде, той може да носи строителни материали от магазина до колата на клиента. На този със 110 на може да работи на компютър на и да създава нещо, нещо. И сега тези двама души са в норма. Те са клинично нормални. Познай каква е разликата в животите им. Умопомрачителна. Хората, които на имат по-високи амбиции, те знаят, че могат да постигнат нещо. Когато един човек със 110 мечтае, той мечтае, да го кажем 3D. Този с 92 на той го вижда плоско, черно-бяло и той не може да си го представи, камо ли да го реализира. Затова е много склонен да урежа крилата на другия и да каже, това не, няма как да стане. Както на шопа, отишъл в зоопарка пред клетката на жирафа, гледал мерил, гледал мерил, каза такова живота няма. На пред него стои, той го вижда, но не, това не е възможно. На и това отрицание на е много често срещано, когато човек си постави за цел, цялата вселена му помага. Имаше някакво такова клиширано твърдение и е напълно вярно.

Конкретните цели и подсъзнанието

Димитър Димитров 01:17:03
Наскоро имах такъв случай. Това не е някаква много дълга практика, която правя. Последните, последните в смисъл ако, ако следя собстве, ако мога обективно да си погледнеш като развитие, последните няколко години, а начина, скоростта, с която се преобразувам като да речем, характер и така нататък, до побежителните спрямо негативните навици е много бързо и едно от тия неща, а които бях попаднал на тях е да си запишеш точно конкретните цели. Ама много конкретно, както беше в твоя случай, дето искаш да е еди къде си и да е на първия етаж, дър дър дър дър дър. И аз съм го направил това нещо някъде в началото на годината и съм забравил за него. Той е един тефтер, дето пише такива разни неща, дето ми дойде, и това и, в един момент това е същото, ама едно към едно. Отварям тефтера и ти казвам ред по ред. Това, дето съм написал, седи пред мене, и викам е пък история. И сега тая практика със сигурност я продължавам за всичко останало, и то някой път нали не си толкова сигурен какво точно искаш, но пак слагайки го, все едно написвайки го, поставяйки си цел, променяш или ти остава някъде назад в мозъка, и ти сам го преследваш, дали няма да споря за методологията как се случва.

Петър Петров 01:18:17
5% съзнание, 95% подсъзнание. Съзнанието спи, подсъзнанието работи. 247 Не е ясно, точно как. Но ако сега ти кажа, днес до края на деня търси кръгли форми навсякъде около теб, поглеждаш и няма, и изведнъж започвам да виждам и в момента на интервюто ще свърши, ти ще си тръгнеш и това ще продължи. Въпреки че вече го няма като задача, ти ще продължиш да виждаш светофари, кръгли, работи навсякъде.

Димитър Димитров 01:18:51
За Що ми развалиш?

Петър Петров 01:18:53
Това е. А когато го конкретизираш какво точно искам, изведнъж започваш да ги виждаш тези съвпадения на и хората си казват: Ето това е на пръста на съдбата, това еди какво си. Не, просто мозъкът не функционира така. Имаме задание, и ние го преследваме. 247 Подсъзнанието ни работи. М, това е наистина много добре, защото съзнанието не се натоварва, не ставаме тревожни, не го търсим съзнателно. Подсъзнателно то се случва. Ние просто се научаваме да забелязваме нещата. На точно тази конкретика има една такава домашна, която давам на клиентите в края на консултация. Напишете си пет измерими неща, които искате да се случат в следващите шест месеца, една година и така нататък. Измери ми, повтарям, обяснявам и на следващата консултация идва човекът и ми казва: Първата ми цел е да бъда щастлив. И аз му казвам: Ай сега ми кажи как изглежда 1 килограм щастие. Да. Как да го измерим, как да го премерим? На да окей, да сме живи и здрави и щастливи. Животът може да се или си жив, или не си жив. В смисъл това се измерно, но щастието колко то е много субективно преживяване, но ако искаш 100 000 лв., може да ги постигнеш. Решаваш искам 100 000 лв. и започва да търсиш варианти. мозъкът почва да смята и

Димитър Димитров 01:20:14
една такава, преди може би година и половина, нали, като стартирахме бизнеса, само това, дето някой го прави, много добре знаеш. Ти имаш една идея, още в рамките на първите шест месеца, тя се е променила, защото, нали, получаваш информация и виждаш, че така няма да стане и се адаптираш и се адаптираш и в един момент, нали, минава първата година и аз знам къде искам да отидем, нали, поглеждам книгите и викам, не, ние така никога няма да стигнем, към ние генерално трябва да сменим цялата стратегия. Ние в момента, нали, това там, закъдето сме отишли, по тоя път няма никога да стигнем. Така и съответно, нали, пак целта имаш и почваш да въртиш, сучиш. Това е същото като връщам се на планината, нали, ти си стигнал долу до подножието и сега вече е върхът и и няма, не виждаш пътеката, ама виждаш, че горе има хора, значи става. Значи става и сега почваш да се въртиш, докато намериш около нея откъде да минеш. Но тогава, нали, това е интересното примерно за за мен, за този примерно с крушката, дето 300 пъти, нали, не успява е, че той преди не е виждал друга работеща крушка, обаче е бил толкова сигурен или е виждал, нали, може да теоретизира.

Петър Петров 01:21:23
Идеята е, че просто когато не се отказваш, търсиш варианти как. Да, това е как. Това е най-важният въпрос. Първият въпрос, на който човек си отговаря е какво не искаме. Вторият въпрос е какво искам и третия, най-важния, най-големия, е как да го постигна. И се започва един вариант не става, втори вариант не става, трети вариант не става, оп, четвъртия вариант става. Идеята е да не се отказва. Решиш ли, че си победен, победен си, има едно стихотворение, което се преписва на Вазов. То, всъщност, е преведено от него. По памет го цитирам. Ако мислиш, че си сразен, сразен си. Ако мислиш, че ще можеш, можеш. Това е. На каквото вярваш, това се случва. Не, защото има силата на привличането на в общи линии на как да забогатеем, докато лежим на дивана. Не става така. забогатяваме на и постигаме, докато правим жестоки опити и те се провалят. Те се провалят, но ние не се отказваме.

Димитър Димитров 01:22:32
Да. И друго е много интересно, че с аа нали, тъй като имаш нали страха от провал и страха от успех, нали, в един момент, като се проваляш, нали, постоянно тоя страх изчезва, защото ти постоянно всеки ден се случва нещо, дето не си очаквал. Даже днеска, нали, като дойдохме, видя аз притесних ли се? Видяхме, че няма да стане сдиния телефон. Ама ти си очаквал да стане. Да, аз очаквах, че ще стане, но техни Това е оптимизъм. Да, това е оптимизъм. Виждам, че не става. Викам окей, прецаках се, ще трябва да го правим по трудния начин. И нямаше драма, нали, директно пуснахме го. Ще е по-трудно, но няма значение. Но това е, защото толкова пъти се е случвало, толкова пъти сме настроили техника. Някой път единия кабел ще ти липсва, нещо ще стане. Ти си свикнал вече да да се сблъскваш с това и си спокоен, че няма какво стане.

Петър Петров 01:23:21
Именно, на вече на имаш богат житейски опит на А, за да имаш богат житейски опит, трябва да имаш много провали, но за да го натрупаш тоя опит, хората се отказват при първия провал, при втория. Много рядко хора се отказват при 10тия провал, защото те вече знаят, че като се провериш, то може да се коригира, да се оправи. На втори, трети, пети, 10ти път. Наскоро ми попадна някакъв клип на хора, които се занимават със сковаването на гардеробче за бебе. Гардеробчето представлява дървена щайка, да, с името и две клечки отгоре, пръчеци, но така и имаше сигурно 30 такива. Това са невзети гардеробчета от клиентите. И отковава там надписите на говорим за клипче от България. Хубаво. Добре. На каква е причината да не искаш предплата? Каква е причината? Тоест това гардеробче се е разходил от Русе до София и после е върнал и това нещо му струва 20 лв., или 15 лв. таксата за Еконт, но той продължава да ги изпраща, защото на Иван и Драган са го поръчали, но не са ги платили. Когато човек настъпва една и съща мотика упорито и тя всеки път го удря и той продължава да да я настъпва. Но той, Айнщайн е казал нещо, ама хората, ако го гледат това нещо, ще се обидят. Затова няма да кажа какво е казал по въпроса. Да. Но ако ти не се адаптираш и не започнеш да да изменяш пазара, ти си облечен на фалит. Ще оправиш тия 30 гардеробчета. В другата седмица ще имаш още 30. Ти си на чиста загуба. Тоя човек няма бизнес, той има хоби. Той трябва да продава по 300 гардеробчета, за да на има смисъл да да взима тия поръчки обратно. То е безумно. Просто казва ето това между другото за всички, които си споделят кахърните клипове, как клиентите не им взимат стоката. Искайте предплата. Ако човекът не е готов да даде предплата, значи той не е клиент. Той ви губи времето, но не може да работите на за някои персонална поръчка. Примерно нарисувай ми карикатура на на Иван. Карикатура е на Иван. Не може да я продадеш на Драган. Тя не е унифициран. Тя не става после за нищо. Как тръгваш да рисуваш нещо, което не ти е платено?

Предплата и проверка на идеята

Димитър Димитров 01:25:37
Да. Ей, това е много честа грешка. А където, примерно, нали, сега, ако опиташ някой, дето се занимава с това, решаваш, че ще правиш книга, нали. Така. И още преди да си направил книгата, преди да си измислил за какво ще е тая книга, ти реално може да тестваш цялата тая идея предварително, след това да тестваш заглавията, да видиш дали въобще има някакъв интерес. И, ако си валидирал идеята, нали, това означава, че вече примерно си взел, даже може да си вземеш, нали, ако искаш да си сигурен, може да вземеш предплата и влизат в някакъв чакащ лист, нали? Ти тепърва ще пишеш книгата, но вече си валидирал, че има смисъл това цялото нещо. взел си някакви пари, той знаеш, че поне времето дето дето в смисъл той зависи за какво става въпрос, но нали валидирал си идеята. Масово повечето хора, особено когато стартират, те правят нещо и седи с карикатурата на Иван и вика: Някой няма ли да го купи това?

Петър Петров 01:26:33
Именно на мога дам пример с Има Мъска. събра пари за автомобил, който не съществува, не може да им го покаже, и имаше чакащи с години напред. Да. Обаче, той продава собствения си авторитет, той го монетизира. Това нещо е наистина много добър. Когато, обаче, на Гергана от Разлог иска да продава нещо, тя е никой. Тя няма авторитет, няма позиции. Как някой ще навлезе в нейния списък с чакащи? Какво може да направи тя?

Димитър Димитров 01:27:13
Ами, валидира си, създава, създава си имидж,

Петър Петров 01:27:17
създава контент, прави име, отнема и две години, и тогава започва да да прави пари. М, това е много дълго. Колко хора по пътя ще отпаднат? Тя ще да се откаже на втория месец.

Провалите и рискът

Димитър Димитров 01:27:29
Еми, да знаеш ли каква е статистиката? Между друго, аз много обичам такива неща, защото числата нижа. Знаеш ли каква е статистиката на успешния бизнес? Тоест колко пъти някой обикновено се проваля, тоест фалира така, преди да има успешен бизнес. Кажи ми. Между седем и 12 пъти. Тоест седем пъти ти си почвал нещо, така давал си цялата си усилия, всичките си пари, всички знаят, че това го правиш, се проваляш, минава един месец и почваш пак нещо коренно друго. И, между седем и 12 пъти. И, тука говорейки за тая статистика, замисли се колко хора от всичките ти, нали, сега тея, които познаваш, ама примерно преди 10 години.

Петър Петров 01:28:09
Ама аз се замислям и на това, което ми казваш, е много плашеща статистика, защото това означава, че тези хора не са направили нужното проучване на пазара. Те не знаят, те скачат със затворени очи в една пропаст. На, между другото, идеята, че всички така правят, е изключително вредна. Биткойн стигна 50 000 на долара преди известно време. Всички ми говориха за това. В момента цената е драматично по-висока, но тогава на една позната каза така: Аз биткойна го изпуснах, ако бях инвестирал $1 2010 гдина, сега е какви милиони? В смисъл, тогава беше 10 цента. Мм. А пък сега така. Окей. Затова взе $100 и си направи пенсионен фонд за нея и за децата в една дива японска криптовалута, която тогава струваше нещо от порядъка на 7 цента. Да е. В момента струва 4 цента. Това са две години. В смисъл, тя е малко назад. Че има $50, на но нищо друго не е направила. Тоест, скача, защото всички други направят нещо. Половината хора не знаят какво е криптовалута ама грам идея си нямат, обаче знаят, че е нещо много екзотично, и оттам има много пари. Това са едни такива митове и легенди. Може да има пари, може да няма пари, може да на забогатееш, може да обеднееш драматично, докато Да, то е

Димитър Димитров 01:29:44
дефиницията на високо рисково, нали?

Петър Петров 01:29:47
Именно. И ако ти си некомпетентен, ти ще загубиш 99% гаранцията, че няма да успееш. Но ако човек прави нещо, от което разбира, ако той е професионалист, сега ако аз натръгна да отворя училище за балет, то е абсурдно, нали, в смисъл, на какво ще ги научите? Имаш фигурата. Абсолютно, ама ако отворя училище за борба, някак си, може би по-добре ще се получат нещата. Мм. Просто човек трябва да прави това, от което разбира, а не това, на което е модерно, защото на юро всички на на криптовалутата и какво в момента дават един филм за ружа Игнатова. М точно на същото се получава,

Димитър Димитров 01:30:31
както аз и затова примерно и с акциите, и с там с криптото, това са тия отворени позиции. Това за мен е, нали, ти го купуваш с идеята той се вдигне във времето, ако е добра инвестиция, хубаво, ама това да може и за особено с тия девиации за един ден да ми промениш цялото това, да ми изгорят парите, защото то е ясно, нали, щом някой печели пари, това означава, че те трябва да дойдат отнякъде.

Петър Петров 01:30:52
Абсолютно, именно. Но тук пък идва другия момент, че на недвижимите имоти са нещо, което може да контролираш.

Димитър Димитров 01:30:59
Да, ако вземеш нещо мен не ми харесва, че са не са особено лихвидни ли мисля, че е думата. Не мога. Ликвидни са, ако може да ги продадеш бързо. Зависи. Това казвам, че обикновено не е точно сега зависи. Не говоря да си го, ако ти трябват бързо пари, нали, акциите и бам, излизаш. А докато при имота не е точно така. Не че не може да вземеш, нали, от банката пари срещу и така нататък. Точно така.

Петър Петров 01:31:23
Ипотекираш и вземаш. Ако имаш обаче добра кредитна история, на и добри на месечни доходи. Да. Иначе просто банката не те харесва. Ако си собственик на ЕООД, банката няма да те Хареса, защото ти може да си напишеш 20 000 заплата, обаче не може да я докажеш. Да. Но просто банката вече на е по-осторожна в даването на такива кредити, но, но под печалбата е много по-голяма, когато се случва.

Димитър Димитров 01:31:48
Всяка това нещо. А влизаме в еврозоната.

Петър Петров 01:31:52
Така.

Димитър Димитров 01:31:53
Да. А вече нямаш много смисъл да имаш българска сметка. Може да имаш сметка навсякъде в Европа, нали така? Да. А според теб финансирането от гледна точка на това фирмата не ѝ трябват пари ще бъде по-лесно с по-ниски а проценти, като лихва, или няма да има особено голямо значение

Петър Петров 01:32:13
Дали ползваме родна банка или на чужда ли ме питаш?

Димитър Димитров 01:32:16
Да, защото се промени реално пазараът. Условията ще станат ли по-добри или ще според те Е, конкуренцията

Петър Петров 01:32:21
винаги ражда качество. ще навлезат нови продукти, нещо, което е било недостъпно досега, но ще стане достъпно. Да, Също така, ще може да инвестираш много по-лесно в други държави. Ще може да изтеглиш кредит от белгийска банка, ще имаш право да имаш сметка в друга държава, а това понякога е основно, за да имаш а актив имот в тази държава. Тоест, вратите ни се отварят много широко, на ще мине около година-две, докато се ориентира бизнеса какво точно се случва, и счетоводните къщи да придобият опит не само на теория, но и на практика на нозарът се отваря. Всеки, който в момента си купи имот в България на тези цени, просто ще спечели в следващите две години. Може да не са първите шест месеца. Може да, да, да се почувства, леле, купих скъпо, сега е евтино. Няма значение. След две години ще е по-скъп, още по-скъпо и ще бъде на печалба. Всяка една държава, която е приела еврото, има сътресения. Лодката се клати, но после се стабилизира. М, мисълта ми беше, че на не е ну, без значение дали влизаме в еврото или не, взимаш проблемен имот. имот, примерно с 10 човека наследници, да съгласяваш ги всичките да продават, купуваш го и после го продаваш на инвеститор. И за тази гимнастика ти получаваш много сериозна възвръщаемост, доходност. Това е. Ако ти успяваш да разрешиш проблем, който има даден имот, на ти ще вземеш печалба. Изключително много имоти стоят празни, занемарени точно поради факта, че хората, които ги притежават, не могат да се разберат, или има някакви утежняващи фактори. Ето в момента един клиент има имот, който в неговия имот по някаква причина той е наследствен, на минава граница на съседен имот. Половината е земеделска земя на негов чичо, другата половина има някаква постройка, обаче не иска да го присъедини. Мястото е курортно. Мхм. И добре, но след две години ходен по мъките и така нататък, стана ясно, че Ивин няма да го присъедини. Искаш ли да слагаш соларни панели? Няма как да стане, защото като не е присъединен, няма как да се изкупува електричеството. В крайна сметка човекът ще сложи юрти, защото гледката е феноменална, соларни панели и ще започне да практикува екотуризъм. Но отиваш, наемаш си въпросното нещо тип палатка. Имаш си соларни панели, тоест ток, има си. Сондаж, тоест имаш и вода, имаш. Невероятна гледка, и той вече навлиза в хотелиерски бизнес.

Нишите, които предстоят

Димитър Димитров 01:35:15
Има един такъв от време на време, нали спане някаква информация, един от най-успешните бизнеси в Щатите в момента, един от най-бързо разрастващи, некак така да го кажем, е точно това. Той отива и взима някаква абсолютно тъпа земя, дето е примерно на 30 км от града. Да. Само че я обоговредява, удря една ограда, ток, вода, палатки и реално неговата начална инвестиция е супер ниска, защото това първо имотът ти е евтин, нали? Второ, ти един път като си го правил, знаеш какво да, какво да го направиш и създаваш някаква инфраструктура. Реално, инвестицията ти не е някаква невероятна, но пък и съответно поддръжката ти същевременно е супер евтин. Ти имаш палатки, какво като се скъса, слагаш следващата.

Петър Петров 01:35:56
Именно, именно. И ако тръгнеш да го продаваш, пък каква печалба ще имаш е нереално, защото ти вече не продаваш земя, ти продаваш бизнес. Да.

Димитър Димитров 01:36:06
И то работещ, нали?

Петър Петров 01:36:07
Ето на, като стана дума за такива идеи в България, следващите пет-шест години ще има бум, буквално експанзия на на а каравани, кемпери и така нататък. Това го има. Ето в Германия, ти знаеш, идва петък, оп, всички на по караваните на по кемперите отиват, неделя се връщат. В България такава култура няма.

Димитър Димитров 01:36:33
Имаше предвид да имаш предвид, че ги наемат и че ги купуват.

Петър Петров 01:36:38
Първо мога да ги купуват. На пазарът се разраства много, но второ, на ще започнат да ги купуват и да ги отдават под наем. Въпреки всичките мизерии, които могат да направят наемателите за един уикенд, пак си струва.

Димитър Димитров 01:36:53
Да, защото един път ги гледах. Цените ни са им нещо типа на 260 лв. и нагоре на ден, което ми се стори безумно много.

Петър Петров 01:37:01
Има и за много по-сериозни, за по 1000 лв. на ден.

Димитър Димитров 01:37:03
То си е Да, да, аз говоря. Това беше и начална цена, да, да.

Петър Петров 01:37:07
На Има много сериозни. Примерно една хубава, един хубав кемпер е от порядъка на 90 000 на лева и си е много така сериозно нещо на колела. То си е като хотелска стая. Да. Само че, примерно оклузива както за мира, защото не знам дали ти е попадало, че има яйца, които са ти гледаш яйце варено отрязано, всъщност е саламче, което имитираш продукт. М просто всички тези неща, вместо да да ги ядат по хотелите, хората решават да са по-близо до природата. Следователно ще се наложи да има паркинги за тези кемпери и каравани, защото не може да си го спреш пред блока. Никой няма да да ти го хареса това на най-малко от съседите. После, като отидеш някъде, ще трябва да пребиваваш. Хубаво е, че имаш кемпер, обаче е хубаво да имаш и течаща вода, да имаш и баня, да имаш и кът за хранене. На ето сега, в Хисария има на такова нещо направено вече. На тук, до Калековец, мисля, на има фън парк направен. На тези неща изискват не особено голяма инвестиция, но пък все повече хора започват да придобиват културата да ползват такива услуги. Ето на една ниша, която всеки може да се възползва.

Въпросът към следващия гост

Димитър Димитров 01:38:26
Бивайки вече, може би затваряме на час. Мхм. Викам да затваряме днешния епизод. Добре, супер. Въпрос към следващия гост.

Петър Петров 01:38:35
Би ли си купил кемпер?

Димитър Димитров 01:38:38
Благодаря ти отново за времето. Беше ми ужасно приятно.

Петър Петров 01:38:42
На мен също.

Димитър Димитров 01:38:44
Пожелавам ти хубав ден, и най-вероятно ще виждаме кръгли форми във фитнеса, тъй като така на програмира днес,

Петър Петров 01:38:51
и Така ли в фитнеса на доста дискове, и доста кръгливи форми ще видиш, приятна тренировка ти пожелавам, И дано залата е климатизирана. Чи ще Беше ми приятно. Чао. M.