Бум на потребителите в Югоизточна Азия: Как ислямската общност влияе на икономиката
Югоизточна Азия демонстрира знаци за потенциален потребителски бум. Растежът на доходите в региона е свързан със засилените чуждестранни инвестиции, като глобалните корпорации пренареждат веригите си за доставки, за да отговорят на новите икономически реалности. С все по-богатото и младо население, средната възраст в региона е около 30.4 години, което е значително по-малко в сравнение с тази в САЩ, Европа или Китай.
Тази бързо растяща група има и друга отличителна характеристика: около 40% от населението на Югоизточна Азия, или приблизително 281 милиона души, са мюсюлмани. Тази демографска група бързо се утвърдява като ключова целева група за потребление, докато местните компании и глобалните играчи стават все по-чувствителни към техните нужди.
Ислямският потребителски пазар в Югоизточна Азия
Ислямският потребителски пазар в Югоизточна Азия обхваща Сингапур, Бруней, Филипините и Тайланд, но най-големите му хъбове са в Малайзия и Индонезия. В Малайзия около 64% от населението се идентифицира като мюсюлманин, докато Индонезия е дом на най-голямото мюсюлманско население в света – около 242 милиона според данни от 2023 година.
Разширяване на средната класа
Според Афра Алатас, изследовател в Института ISEAS–Yusof Ishak в Сингапур, средната класа в ислямската общност постоянно се разширява. Тъй като потребителите стават по-богати, те все повече желаят да водят „ислямски“ начин на живот. Това желание се проявява в нарастващото търсене на стоки и услуги, които са халал (позволени съгласно ислямските норми).
Това нарастващо търсене отключва бум на компании, предлагащи халал сертифицирани стоки, включително козметика, „умерена мода“ и туристически пакети. Според проучване на Salaam Gateway, глобалните мюсюлмански потребители са похарчили 2.29 трилиона долара за халал продукти и услуги през 2022 година, което е увеличение от 41% спрямо 2012 година. Прогнозите сочат, че тази сума ще достигне 3.1 трилиона долара до 2027 година.
Успешни примери от региона
Един от най-успешните примери за мюсюлмански потребителски бранд в региона е Wardah, индонезийска козметична и лична грижа компания, която произвежда халал козметика. Фирмата спазва ислямските норми и избягва добавки, които биха били харам (забранени). Създадена през 1995 година, Wardah започва да бележи значителен растеж около 2005 година.
Компанията притежава около 30% от индонезийския пазар на красота, включващ лична грижа и козметика, и продава своите продукти и в Малайзия и Бруней.
Други успешни брандове
Buttonscarves, стартираща компания за „умерена мода“, основана през 2016 година, също намира успех сред мюсюлманските потребители. Тя идентифицира пазарна ниша, в която малко дизайнери предлагат мода за съвременни мюсюлманки. Основателката Линда Ангреа започва с един продукт – шалове – и сега разширява асортимента си до дрехи и аксесоари.
Технологични иновации и правителствени инициативи
Растящите доходи не са единственият фактор за нарастващото влияние на мюсюлманските потребители в Югоизточна Азия. Технологиите и правителствените инициативи също играят значителна роля. В региона, както и в останалата част на света, смартфоните променят потребителския ландшафт. Достъпността на технологиите позволява на мюсюлманските предприемачи да рекламират халал продукти, а социалните медии все повече позволяват на компаниите да използват инфлуенсъри за маркетинг.
Правителствата в мюсюлманските страни, като Индонезия и Малайзия, също въвеждат политики за насърчаване на халал икономиката. Например, Индонезия планира всички козметични продукти, продавани в страната, да бъдат халал сертифицирани от октомври 2024 година, в рамките на закона за халал продуктите от 2014 година.
Ислямските финанси в Югоизточна Азия
Ислямските финанси също нарастват в региона. Малайзия е водеща икономика в сектора на ислямските финанси, който започва да се развива след азиатската финансова криза през 90-те години. След глобалната финансова криза от 2008 година интересът към ислямските финансови продукти нараства, тъй като те се считат за по-устойчиви и безопасни от традиционните банки.
Пример от индустрията
Maybank, най-голямата банка в Малайзия, обявява, че ислямските финанси са допринесли с около 28% от печалбите преди облагане с данъци на групата. Ислямската финансова операция на Maybank в Индонезия е нараснала с 4.7% през 2024 година, достигайки 42.96 трилиона рупии.
Влиянието на глобалните марки
Много мултинационални компании също играят на мюсюлманския пазар. Секторът на храните и напитките е лидер в това отношение. Компании като McDonald’s и KFC предлагат специални менюта по време на Рамазан, а големи козметични и модни марки като L’Oréal и H&M предлагат халал козметика и дрехи, съобразени с ислямската култура.
Политически и социални влияния
Ислямските потребители също са показали своята покупателна сила по други начини, като отказ от покупки от компании, свързани с политически конфликти. Например, конфликтът в Газа предизвика призиви за бойкот на марки, които се считат за замесени в неправомерни действия.
Компанията Berjaya Food, която управлява Starbucks в Малайзия, също е пострадала от бойкотите, въпреки че Starbucks не оперира в Израел и не подкрепя страната финансово. През март 2024 година, приходите на Berjaya Food спадат до 676 милиона рингита, в сравнение с 1 милиард рингита през предходната година.
Заключение
Югоизточна Азия е на прага на значителен потребителски бум, който се движи от нарастващото богатство в ислямската общност и иновациите в сектора на технологиите и финансите. Компании, които могат да предлагат халал сертифицирани продукти и услуги, а също така да отразяват културните и религиозни ценности на мюсюлманските потребители, имат потенциала да се утвърдят на растящия пазар. Тази статия разгледа как мюсюлманската общност в Югоизточна Азия влияе на икономиката, като подчертава успехите на компании като Wardah и Buttonscarves. За повече информация и анализи относно тенденциите в региона, следете нашия блог.
